Йожен Сю - Скитникът евреин

— Какво толкова чудно има във всичко това? Станал си неволно убиец, а след това си решил със смъртта си да преодолееш греха. Прав си… Но аз не желая да живея след смъртта ти. Защо ме гледаш така? Действа ли бързо тази отрова, Джалма?

Смъртта наближаваше. Князът не отговори, защото си спомни думите на Фарингея за силата на отровата. Някакво отчаяние го обзе и той се сви, като скри лицето си в шепи. Коленете му вече не го държаха и той падна на леглото.

— Джалма! — извика девойката и се спусна към него. — Защо криеш лицето си?

Тя дръпна ръцете му и го погледна в лицето.

— Жив си, жив си…

— Тази отрова действа бавно — отвърна Джалма с тих глас.

След тези думи този силен млад мъж заплака отново.

— Не плачи, любими мой! Радвай се, нали си отиваме от този свят заедно. Враговете ни няма да могат да тържествуват!

— Те искаха да сме нещастни, но няма да успеят. Ще си отидем от този свят щастливи и весели!

— Адриана, какво говориш?…

— Не бълнувам, не се тревожи. Слушай ме добре, досетих се какъв е бил коварният им план. Те те подведоха и ти стана убиец. В тази страна коварството е на почит. А те знаят, че за убийство законът предвижда или доживотен затвор или смъртна присъда. Още тази нощ щяха да те предадат. Те са преценили, че човек като княз Джалма няма да се остави да бъде вкаран в затвора, а ще се самоубие. Знаели са също, че жена като Адриана Кардовил няма да живее след смъртта на своя любим… И така, нещата се подреждат много просто: ужасна смърт за него, смърт и за нея… Остава наследството, за което те примират…

— Но тези чудовища ще тържествуват! — извика Джалма. — Те не се излъгаха…

— Излъгаха се, мой Джалма — усмихна се Адриана. — Нашата смърт ще бъде небесна, приятна, защото тази отрова не действа бързо. А аз те обичам, мой Джалма…

След тези думи девойката се приближи така близо до княза, че топлият й дъх опари бузата му. Кръвта на младия индиец се разбушува, очите му заискриха. Двамата се прегърнаха силно, до болка.

— Любими мой! Съпруже ненагледни, колко си хубав… Обичам очите ти, челото ти, шията ти… Колко нощи не съм мигнала и съм мечтала за теб, за нас… Колко пъти съм преживяла божествения час, когато ще бъда твоя… Да, твоя, цялата… Както виждаш небето ни закриля и ни дава тази възможност… Ние вече сме венчани. Тази сутрин евангелският свещеник, който щеше да ни венчава след два дни получи скъп подарък от мен. Така че не съжалявай, мили. Нашите души ще се извисят по време на нашата целувка… Там при славния Бог, който е истинската любов.

— Адриана…

— Джалма…

Прозрачните и леки платна се спуснаха като пухкав облак и покриха това брачно и смъртно легло.

Смъртно, защото след около час Адриана и Джалма издъхнаха в сладострастна прегръдка.

Адриана и Джалма умряха на 30 май.

На 31-ви, един ден преди срока за събиране на наследниците на Марий Ренепон, се случи следното.

Читателят навярно си спомня стаята в къщата на светите отци, където живееше господин Харди. Тя гледаше срещу малка градинка, мрачна и уединена, в която растяха тисови дървета. За да стигне до нея, човек трябваше да мине край две големи помещения, чиито врати не пропускаха никакъв шум.

Три дена вече тук живееше отец д’Егрини. Той бе принуден да се настани там, след внушението на иконома, който бе инструктиран от Родин.

Беше по обедно време.

Отец д’Егрини бе седнал в едно кресло и преглеждаше един сутрешен вестник, който бе изпълнен с новини от Париж. Една от тях гласеше:

„Вчера, в единадесет часа през нощта, в една къща на квартала «Ришельо» бе извършено двойно убийство. Жертвите са млада жена и работник. Девойката е починала веднага, а мъжът все още има шансове да оживее. Мотивите за престъплението са вероятно ревност. Разследването продължава.“

Като прочете това съобщение, отец д’Егрини остави вестника и се замисли: „Просто невероятно. Ето, че всички предвиждания на Родин се сбъднаха. Родът загина именно благодарение на страстите. Той бе предвидил това! Признавам, че е много умен, упорит и пресметлив. Кой би допуснал, че този кротък в миналото секретар, ще бъде завладян от такова властолюбие? Не е далеч денят когато този човек ще завладее цялото Общество, както е сторил това султанът с еничарите… Ние сме за него само стъпало. Той ме съсипа, унижи и смаза под своето презрение! Но нека имаме малко търпение. Денят на отмъщението наближава. Само аз притежавам волята на нашия генерал. Дори отец Кабочини, който пристигна от Рим, не знае това. Значи, съдбата на отец Родин е в ръцете ми. С рода на Ренепон той успя, признавам, но утре…“