Йожен Сю - Скитникът евреин

Когато колата завиваше към улица „Ришельо“, където се намираше домът на Света Гълъба, Фарингея отново се престори на отчаян:

— Княже, ако се окаже, че тя наистина ми изневерява, моля ви, оставете ме да си отмъстя.

— Презрението е най-доброто отмъщение — кратко отвърна Джалма.

— Не знам… Колкото повече се приближаваме към целта, толкова повече виждам кръвта пред очите си…

— Няма да си сам, защото и аз ще бъда до теб. Няма да позволя страстта да те заслепи. Но, ако не успея да те удържа и ти пролееш кръв, то нека тази кръв падне върху теб. Недей очаква от мен да ти подам приятелска ръка след това.

Фарингея се престори, че тези думи са го впечатлили дълбоко, наведе глава и се замисли. Джалма в същото време пресмяташе как да обезоръжи метиса, но в този момент Фарингея се обърна и зъбите му лъснаха зловещо:

— Тази кама, управлявана от твърда ръка е смъртоносна. Както са смъртоносни и капките отрова, които се намират в малкото шишенце, което нося. От нея се умира бавно, без мъки. Бих могъл с ножа да отмъстя, а с отровата да избягна преследването на правосъдието. Но вие сте прав, княже. Ето ви моя нож, пазете го. Предпочитам да имам вашето приятелство… Всъщност, ето ви и отровата. Когато се уверя в предателството на моята любима и реша да отмъстя, вие решете, дали ще ми подадете камата, за да я забия в гърдите й, или ще ми подадете отровата, за да я изпия…

Джалма, зарадван и учуден от това внезапно решение, тъкмо мислеше, какво да отговори и колата спря пред къщата на Света Гълъба.

Добре прикрити от дългите дрехи, двамата мъже влязоха вътре. Жилището имаше два предни входа и един прикрит, откъм двора.

Ключарят, на когото дадоха пари, се отдръпна в тъмнината и ги пропусна.

— Княже, може би е по-добре да си остана със съмненията? — метисът за миг се спря, но след това решително продължи напред. — Не, не бива да се поддавам на малодушието…

Той пръв влезе през вратата, последван от Джалма.

— Дайте си ръката, княже, да не се спънете в тъмното.

Така двамата напредваха в мрака. По едно време спряха и се ослушаха. Тишината бе завладяла цялата къща. Постояха така известно време обгърнати от непрогледен мрак.

По едно време князът усети, че Фарингея тихо се отдалечава от него. След това чу рязко отваряне на врата и силното и затваряне.

Останал сам, князът направи опит да се огледа, но тъмнината закриваше всички предмети. Това го смути, ядоса и дори уплаши.

Изведнъж отнякъде прозвуча силният глас на метиса:

— Вие ми казахте, светли княже: „Бъди приятел!“ И аз постъпвам като приятел. Послужих си с хитрост, за да ви доведа на това място. Спомнете си, какво ви каза преди няколко дни княгиня Сен Дизие за Агрикол Балдуин, любовника на госпожица Кардовил. Слушайте, гледайте и сам съдете…

Гласът млъкна.

Джалма не издържа и извика:

— Фарингея, за Бога, отвори ми да изляза веднага!

Никой не му отговори.

Без да губи самообладание Джалма внимателно започна да изучава стаята, в която се намираше. Така стигна до някаква врата, но тя беше заключена. Продължи нататък и се натъкна на огнище, което явно не беше палено отдавна. Той продължи да върви пипнешком, докато отново стигна до огнището. Тогава спря и отново извика.

В този момент отнякъде започна да нахлува благовонен пушек. Ядосан на положението, в което се намираше, Джалма не обърна никакво внимание на странната миризма. Той отново тръгна да търси вратата и я намери. Но когато бе стигнал до нея, благовонната пара вече бе успяла да му въздейства. Съзнанието му се замъгли, а силите го напуснаха. Той дори не подозираше, че това е пара от смолистия клей „вамбай“, чиито храсти растат в Хималаите и която въздейства по-бързо и сигурно от някои известни опиати.

Точно в този момент се случи нещо неочаквано. Пред замъглените очи на Джалма проблесна матова светлина и се появи някакво прозорче. През него той можа да разгледа, доколкото това бе възможно, една богато подредена и обзаведена стая. Не мина много време и в тази слабо осветена стая влезе жена, наметната с жълта пелерина с качулка.

Като видя тази дреха Джалма се разтрепера. Приятната слабост, която бе усещал досега се замени с трескаво вълнение. Ушите му странно бучаха, а мислите му хаотично се блъскаха в главата. Имаше чувството, че потъва в дълбока вода.

Джалма наблюдаваше замаян, какво става в съседната стая.

Жената бавно отиде до прозореца и дръпна внимателно завесата. След това огледа улицата, като се стремеше да не я забележат отвън. След това се върна и се облегна на камината.