Йожен Сю - Скитникът евреин

Джалма, вече напълно под влияние на благовонието, съвсем бе забравил за Фарингея и за това, как бе изоставен в тъмната стая. Пред погледа му се движеше жена, която все повече и повече го вълнуваше.

Изведнъж князът видя, че тя се отдалечава от огнището и застава пред огледалото. След това, все така обърната с гръб към него тя свали дългата перелина и качулката.

Сякаш стрела прониза Джалма. Та това беше госпожица Адриана Кардовил! Нямаше съмнение, въпреки млечната пелена, която се спускаше пред очите му, той бе сигурен, че това е тя. Дори беше облечена в същата рокля, с която бе посрещнала госпожа Сен Дизие: зелена на райета. Косата й бе покрита със същата фина мрежа, както при онази среща… Джалма виждаше овалните й рамене, тънката лебедова шия… Не, нямаше съмнение, че това е Адриана.

Пот се стичаше по лицето на младия мъж, а съзнанието му все повече и повече потъваше, сякаш сънуваше, или по-точно наблюдаваше свой сън отстрани…

— „Тя чака своя любовник Агрикол Балдуин“ — прозвуча от тъмното гласът на Фарингея.

Въпреки замъгленото съзнание, Джалма разбра тези думи и те прозвучаха, като кама, която се впива в гърдите му. Червена пелена се спусна пред очите му, а от гърлото му се изтръгна див рев, който не можеше да бъде чут от другата страна, защото прозорчето бе направено от много дебело стъкло. Ноктите му се изпочупиха, когато се опитваше да строши решетките на този прозорец и да проникне в другата стая.

В това време той усети, че някъде встрани се превърта ключ и се отваря някаква врата. Инстинктивно тръгна в тази посока. Когато достига прага на тази врата, отново чу гласът, който бе говорил и до този момент:

— Сега ще чуеш стъпките на Агрикол, който идва на срещата…

И наистина, някъде отпред се чуха равномерни крачки на човек, който се изкачваше по някакви стълби.

Упоен, с размътено съзнание и невиждащи очи, Джалма измъкна камата, която му бе дал Фарингея и се спотаи в очакване.

В този момент някой почука на отсрещната врата и отвътре се чу звънък глас:

— Кой чука?

— Аз съм, Агрикол Балдуин.

След това всичко се разви така светкавично и неочаквано, че трудно би могло да бъде описано.

Джалма се спусна като тигър и нанесе два светкавични удара с камата. От единия девойката падна мъртва, а вторият нарани Агрикол, който залитна и се спъна в тялото на нещастницата.

След това изведнъж настъпи пълен мрак. Джалма, все още разтреперан се огледа, но не видя нищо. В този момент някой го хвана здраво за ръката и му прошепна:

— Ти отмъсти за изневярата! Сега можеш да се връщаш, коридорът е отворен.

Напълно зашеметен, Джалма се остави метисът да го води.

Когато преди време Родин се бе сетил за огромното значение на думата огърлица , това не бе случайно. В съзнанието му бе оживял споменът за жената, която много приличаше на Мария-Антоанета и която в полумрак бе изиграла така ролята на кралицата, че кардинал Роан се бе хванал на въдицата.

Щом състави подлия си план, Родин веднага изпрати Жак Дюмулен при Света Гълъба, за да я попита дали не познава някоя висока, стройна и руса девойка. Тази задача не затрудни опитната Света Гълъба. След това бе набавена същата рокля, с каквато според разказа на госпожа Сен Дизие е била облечена Адриана. На девойката дадоха пари и й обясниха, че става дума за малка приятелска шега.

На Агрикол пък бе изпратено писмо, в което му се съобщаваше, че трябва да присъства на събрание, свързано с госпожица Кардовил.

Останалото бе въпрос на организация, която Родин владееше безпогрешно…

Спалнята на Адриана Кардовил се осветяваше от кръгла лампа, изработена от алабастър, окачена на тавана посредством три красиви сребърни верижки.

Широкото легло от слонова кост бе застлано с бели, пухкави платна от муселин.

В стаята е тихо и уютно. В камината тихо пращят дърва. До вратата на банята е поставен сребърен съд пълен с благовонна вода, която освежава въздуха в цялото помещение.

Навсякъде цари спокойствие и тишина.

Неочаквано вратата от слонова кост тихо се отваря и в спалнята влиза Джалма.

Изминали са два часа от двойното убийство, което в заблуждението си е извършил князът.

До този момент той никога не бе влизал в спалнята на Адриана, но знаеше, че се намира на първия етаж и затова лесно я намери. Освен това той бе улеснен от обстоятелството, че слугите бяха предупредени да го пускат по всяко време без предварително да обявят за неговото идване.