Йожен Сю - Скитникът евреин

В последно време, обаче, духовният писател Нини-Мулен бе успял да я спечели, като с това се надяваше да спечели и парите й, но от цялата работа полза имаха и светите отци.

Когато след указанията Нини-Мулен отиде в къщата й, Света Гълъба седеше в своята приемна на червения диван и държеше на коленете си две котки. В краката й кротко почиваше малко кученце, а един голям сив папагал прехвръкваше из стаята, като от време на време кацаше на облегалката на канапето. Друг, зелен папагал, който явно не бе опитомен достатъчно, бе вързан за една дървена поставка, в близост до прозореца. Сивият папагал от време на време се намесваше в разговора на мъжа и жената, като псуваше грубо с дрезгавия си глас. Всичко това той бе научил по кръчмите, където бе възпитан и където неговата господарка, като младо момиче бе изкарвала прехраната си.

Света Гълъба бе едра жена на около петдесет години, с широко червендалесто лице, което бе богато окосмено. Гласът й също бе мъжки. Тази вечер тя бе облечена в синя кадифена рокля, а на главата си бе поставила шал в портокалов цвят. На всеки пръст блестеше пръстен, а челото й се пресичаше от елмазена лента.

В разговора, който Нини-Мулен водеше тази вечер, той бе изоставил собствените си интереси и всячески се мъчеше да изпълни деликатната мисия, с която го бяха натоварили преди половин час. В тази мисия Родин се бе постарал да представи целта, като благородно начинание, което оправдаваше донякъде смелите и странни средства.

— И така — говореше Нини-Мулен, като продължаваше вече започналия разговор, — има ли тя двадесет години?

— Най-много — отговори Света Гълъба, която се измъчваше от любопитство, — но ми се струва, че шегата, която сте намислили, не е съвсем чиста, мое тлъсто пиленце (Света Гълъба вече чувстваше своя приятел толкова близък, че се обръщаше към него съвсем свойски и малко грубичко).

— Няма нищо нечисто, приятелко моя — отвърна Нини-Мулен — по скоро работата е любопитна, дори трогателна. Вие по-добре ми кажете, ще можете ли до утре да намерите лицето, за което става въпрос.

— До утре ли? — учуди се Света Гълъба. — Много сте се разбързали. Та аз не съм чувала за нея вече цяла година. Всъщност Антония, която срещнах преди месец, ми каза къде се намирала тя.

— Тогава с онова средство, за което споменахте отначало, дали няма да може да се намери?

— Може, дърто пиле, но е доста трудно, когато човек е отвикнал…

— Това не може да бъде, моя приятелко! Вие, която сте толкова добра и която правите всичко за спасението си, точно вие да се двоумите от някаква си малка неприятна постъпка. Още повече, че се касае за една важна работа, като се има предвид че една честна девойка трябва да бъде изтръгната от ръцете на Сатаната.

На това място сивият папагал Варнава изкрещя две цинични думи, които изговори много правилно.

Госпожа Света Гълъба се обърна и възмутено извика:

— Мълчи! Никога няма да се поправиш! Вчера направи така, че отец Корбине се изчерви целия от срам… Млъкни!

— Ако всеки път го порицавате по този начин, сигурен съм, че ще успеете да го превъзпитате — отбеляза Нини-Мулен сериозно. — Но нека се върнем към нашата работа. Моля ви, моя приятелко, направете каквото можете, за да се увенчае това благородно начинание с успех. Това е двойно добро, защото ще освободим една девойка от Сатаната, а в същото време, ще възвърнем може би разсъдъка на една злочеста майка…

— Но защо точно тази девойка, драги мой, а не някоя друга? Та тя е направо рядкост…

— Разбира се, че е така и това не е случайно. Та нали точно по този начин ще може да се въздейства на майката…

— За това си прав.

— Трябва да направите усилие, скъпа приятелко, трябва.

— Дявол да ви вземе — каза лениво Света Гълба, — винаги заставяте човек да ви се подчинява.

— Това означава, че сте съгласна?

— Съгласна съм и дори нещо повече — ще отида още сега. Искам още тази вечер да знам, дали ще стане тази работа или не.

— Чудесна сте… — тържествено обяви Нини-Мулен — Никога няма да забравя тази услуга…

— Не се притеснявай толкова много, защото не го правя заради теб.

— А заради кого?

— Това е моя тайна.

След това тя се обърна към слугинята си, която бе влязла преди малко и й каза:

— Кажи на Ратисбона да отиде и да ми вземе кола.

На другия ден Родин с тържествуващо лице, може би защото бе останал сам, пускаше едно писмо в пощата. То бе адресирано до Агрикол Балдуин, а на плика бе поставено клеймо „много бързо“.