Йожен Сю - Скитникът евреин

— Когато ви слушам да говорите за нашето щастие — каза Джалма видимо развълнуван от думите на Адриана — имам усещането, че майка говори на своето дете. Не ме разбирайте неправилно, защото имам предвид дълбочината на чувствата, които изразявате. Вие се опитвате да предизвикате моето възражение, за да проверите дали ми се струват странни вашите мисли. Ще ви разочаровам, но аз напълно ги споделям. Разбирам отношението ви към несъвършения закон във вашата страна и си позволявам да кажа, че в моята дива, според някои, родина, жената има равни права с мъжа. Вярно, че това става в момента, когато тя стане майка, но истината е, че ги има. И още нещо, в моята страна свещениците казват, че има хора, които стоят по-ниско от божествата, но те стоят по-високо от други хора. Преди не вярвах на това твърдение, но сега се убедих, че те имат право…

Адриана изслуша думите на Джалма с нарастващо вълнение. Когато той спря да говори тя не издържа и възкликна:

— Сега вече съм убедена — вие сте прекрасен човек! Затова ви обичам, затова съм готова да бъдем заедно през целия си живот! Вярвам в мига, когато ръцете ни ще се съединят, така, както повеляват сърцата ни. Едва ли някой в този момент може да си представи, колко съм щастлива! Свещеният огън на любовта ни гори и никой не може да угаси пламъка му!

— Значи сме свободни, ние двамата, да изберем деня на пълното щастие? Бих дал години от своя живот, за да приближа този миг!

— Да, свободни сме и трябва да бъдем достойни за свободата си.

Адриана, която до този момент бе успяла да запази спокойствие и хладнокръвие, усети, че силите я напускат и е готова да се поддаде на силата на чувствата си. Това я смути и подтикна към действия, които да я предпазят от нарушаване на целомъдрието.

— Магдалина, Магдалина — извика тя и тръгна решително към вратата…

Родин се разхождаше нервно из стаята си, където преди време бе изтърпял болезнената операция, направена от д-р Баление. Бяха изминали няколко дена от споменатата вече среща между Адриана и Джалма. Йезуитът разсъждаваше вглъбен в себе си, а ръцете му бяха на обичайното място, в задните джобове на черния редингот. „Ако всичко върви според изчисленията ми, много скоро нещата ще се уредят. Кардиналът от Рим ме уверява, че на предстоящия събор мога да бъда избран с болшинство. Нужно е, обаче, да подкупя още някои хора… Разсеяли са се съмненията, които имаше допреди време кардинал Малипиери… Все пак, смущава ме кореспонденцията на отец д’Егрини с кардинала. Няма да си простя, че не можах да проследя тези писма. Нищо, още малко търпение и ще бъда възнаграден според заслугите си…“ Това бяха мислите, които се въртяха в главата на Родин. На лицето му се появи подобие на усмивка, каквато той си позволяваше само в редки случаи.

„С онзи благороден покровител на работниците, господин Харди, е приключено. Погребението му бе преди два дни и вече съм господар на богатствата му. Вярно, че различни инстанции могат да оспорват предсмъртното му завещание, но нали мъртвите не говорят? Значи ще се справя. Остават русата госпожица и нейният индийски приятел. Сега сме 27 май, а 1 юни наближава. Княгинята смяташе, че е открила добро средство да се разправим с тази опърничава госпожица, но планът й не успя, макар че и аз го бях одобрил. Не става лошо, че припомнихме случая с Агрикол Балдуин. Това може да ни помогне. Само че, точно когато азиатският тигър бе готов да разкъса всеки срещнат, красивата гълъбица изгука и той покорно легна в краката й. Жалко… Всъщност, като споменах «гълъбица» и се досетих за онази безчестна бабичка на име Света Гълъба, която онзи дебелак Жак Дюмулен така упорито ухажва. Аз, обаче, се надявам, че тя ще оскубе в наша полза отец Корбине. Защо ли се сещам за тази дърта вещица? Може би, подобно на поетите, които се сещат за римите и на мен ми идва на ум да сравня тази отвратителна дъртачка с хубавата Адриана Кардовил. А двете са така противоположни, сякаш виждам пръстен на котка или огърлица на риба…“

Точно когато реши да пропъди тази мисъл някакво просветление озари бледото лице на йезуита.

„Чудно нещо е човешкият ум, велико тайнство. Разсъждаваш наглед за прости неща, а изведнъж проблесне искрата и се роди велика мисъл. Сетих се за онази вещица по повод сравнението на госпожица Кардовил с гълъбица. В този ред на мисли ми дойде на ум, че сравнението между двете е глупаво и прилича на огърлица, поставена на риба. Ето го разковничето! Тази дума ми беше необходима. Огърлица ! Съдбоносна дума! Тя може да се окаже ключът към победата.“