Йожен Сю - Скитникът евреин

Като продължи да се разхожда нервно из стаята, Родин продължаваше да разсъждава, като тихичко си мърмореше:

„Колкото повече си мисля върху това попадение, толкова повече ми се струва, че в него има заряд. Знае ли човек, кога може да избухне една мина? Начинанието, което се оформя в съзнанието ми е смело и опасно, но именно в това е неговата сила. Страстите, да, страстите! Те са онази музикална стълбица, чиято мелодия, овладяна от човека му позволяват да мъсти чрез тях. Прекрасна е силата на ума! Нека след това ми говорят за чудесата на жълъда, на житеното зърно. Една-едничка дума Огърлица , само няколко букви, а те вече растат и се превръщат в огромен дъб с разперени клони. Това е така, защото всичко върша в прослава на Бога. Да, на Бога, какъвто смятам, че е, и какъвто го представям.“

Родин се изсмя зловещо, а хрипавият му глас отекна в стаята.

„О, нека стигна там, където стигна Сикс V и светът ще види, какво нещо е духовната власт! Духовната власт в ръце като моите, в ръцете на един свещеник, който до петдесетгодишнината си е останал нечист, но умерен и девствен, и който и папа да стане, пак ще умре нечист, умерен и девствен!“

В такива моменти Родин ставаше страшен. Властолюбието го завладяваше и преобразяваше. Всичко, което той умело успяваше да скрие от хората се отразяваше на бледото му лице. Кръвта му кипеше и крещеше за власт.

Изведнъж трополене на пощенска кола откъм улица „Вожирар“ привлече вниманието на свещеника. Смутен, че толкова време се бе отдал на съкровените си мисли и страсти, той извади от джоба си захабена кърпа и изтри потта от лицето си. След това погледна през прозореца, но едната колона на балкона му попречи да види, кой е пристигнал.

„Все едно — помисли си той, — важното е веднага да напиша писмо на онзи смешник Жак Дюмулен и да го извикам тук. Той и друг път ми е услужвал с онова момиче от улица «Клови». И този път може този същият Дюмулен да ми послужи, защото го държа в ръцете си.“

Родин седна пред писалището и написа набързо това писмо.

Малко след това някой почука на вратата, която, противно на правилата на Обществото, бе заключена. Родин обаче бе толкова силен и влиятелен в къщата, че не се тревожеше от това нарушение.

Свещеникът отвори и видя на прага един слуга, който му подаде някакво писмо.

Родин го взе и преди да го отвори, попита:

— Преди малко пристигна някаква кола, чия е?

— Според мен тази кола, отче, идва от Рим — отговори слугата и ниско се поклони.

— От Рим? — реагира спонтанно Родин, а гърлото му изведнъж се сви. — И кой е пристигнал с тази кола?

— Един преподобен отец от светото Общество, отче…

Макар да знаеше, че пристигането на такава кола непременно означава нещо, Родин не попита повече нищо и си влезе в стаята.

След това бързо отвори писмото и видя, че е от отец д’Егрини. Ето, какво пишеше в него:

„Бързам да съобщя на Ваше Преподобие един факт, който не е толкова важен, колкото е любопитен. Преди погребението на господин Харди поставихме тялото с ковчега в избата на нашата църква. Тази сутрин, когато нашите хора слязоха долу, за да извършат нужните приготовления, се оказа, че тялото е изчезнало. Всичките ни опити да се открие извършителят на това деяние останаха безуспешни. Единственото, което констатирахме, е дирята на неизвестна кола, идвала до църквата.

По-важното обаче, е това, че имаме редовен смъртен акт, потвърден от лекаря на Етамп. Затова ви съобщавам за тази странна случка, макар че по-важна за нас е самата смърт на господин Харди.“

Родин се замисли за известно време, като също преценяваше, че важен в случая бе смъртният акт, който им развързваше ръцете. Но това изчезване на тялото… Йезуитът реши, когато остане по-свободен да се заеме със случилото се.

След това Родин отвори вратата и подаде готовото писмо за Нини Мулен на слугата, който чинно чакаше на прага.

Точно в този момент се появи един преподобен отец и съобщи:

— Пристигнал е преподобният отец Кабочини от Рим, натоварен със специална мисия, свързана с вас.

При тези думи на Родин изведнъж му стана студено и потрепера, но запази спокойствието си и отвърна:

— Къде е Негово Преподобие отец Кабочини?

— В съседната стая, отче.

— Помолете го да дойде и се оттеглете — каза Родин.

След около минута преподобният отец Кабочини влезе в стаята при Родин.

Отец Кабочини бе тридесетгодишен мъж, нисък на ръст, с изпъкнало коремче.