Йожен Сю - Скитникът евреин

Джалма, който никога досега не бе виждал в дома на госпожица Кардовил княгинята, остана крайно изненадан от нейното присъствие.

Тишината, която бе настъпила, сякаш всеки преценяваше сложността на обстановката, бе нарушена от Адриана:

— Скъпи родственико, искам да поправя един мой пропуск и да ви представя моята роднина, госпожа Сен Дизие.

Джалма се поклони вежливо.

Точно, когато княгинята се канеше да заговори, госпожица Кардовил я изпревари:

— Госпожа Сен Дизие преди малко има добрината да ме извести, че с мен ще се случат някои неща, за които ще поговорим с вас по-късно. Освен, ако княгинята не ми забрани да сторя това.

Идването на Джалма обърка донякъде предварителния план на княгиня Сен Дизие. Тя обаче бързо се ориентира в новата обстановка, усмихна се мило, което вече означаваше, че е намислила нов коварен ход:

— Ще ми бъде много неудобно, княже, ако лиша своята сродница от удоволствието да ви съобщи сама това, което преди малко й казах. Искам само да подкрепя думите си с някои документи, които заслужават специално внимание — и княгинята подаде на Адриана някакви книжа.

— Много съм ви благодарна, госпожо — отвърна госпожица Кардовил хладнокръвно, — защото нали сама знаете, че винаги вярвам на вашите думи, особено, когато се отнасят до някаква добрина или благородно дело.

Джалма още не бе овладял изтънчените нюанси на парижките разговори, но вроденото му чувство за ориентация му подсказа, че в стаята се е водил многозначителен разговор. Освен това, някакъв вътрешен глас му подсказваше да се отнася предпазливо с госпожа Сен Дизие.

В това време княгиня Сен Дизие, преценила момента като стратегически за нея, заговори отново:

— Не можете да си представите, княже, колко се зарадвах, когато научих в средите за вашата връзка с моята родственица, което в голяма степен ме освобождава от задължението да навлизам в дебрите на някои неприятни задължения.

Джалма не отговори, но погледна въпросително госпожица Кардовил. Княгинята забеляза този поглед и побърза да продължи:

— Ще ви обясня, княже. Аз съм по стечение на обстоятелствата най-близката роднина на тази мила и упорита главица — тя кимна към Адриана, — затова нося отговорност за нейното бъдеще. Ето, че с вашата поява тази грижа неусетно се прехвърля на вашите рамене, което много ме радва.

— Потърпете, мили мой сроднико — обърна се Адриана към Джалма — и ще се убедите в огромната любов и загриженост на тази моя роднина към мен. Имайте само малко търпение и ще разберете нейните благородни намерения…

След това Адриана огледа всички присъствуващи и хладнокръвно продължи:

— Нейното поведение, не знам защо, често ми напомня за някакви змии, които се срещат само във вашата далечна страна. Понякога тези змии стават жертва на отровата, която сами изпускат. Странно съвпадение… Дори вие, мила госпожо, сигурна съм, с доброто си сърце ще съжалите клетите влечуги…

Лицемерната госпожа погледна родственицата си и заговори с овладян глас:

— Не съм запозната с живота на змиите във вашата страна, а вие княже?

Джалма не отговори, но лицето му бе сериозно, явно разбираше, че нещата добиват твърде сериозен обрат.

— По-добре да оставим тези отклонения — каза Адриана — и да изслушаме, какво още има да ни каже моята любима сродница.

— Радвам се на вашата деловитост, госпожице. Радвам се също така, че друг човек поема грижите за вас, защото на мен ми е трудно да се справям с девойка, която бяхме принудени преди време да затворим в лудницата… Това беше, когато в къщата ви намерихме някакъв скрит момък, нали така? Как се казваше той, че съм забравила. Май че беше Агрикол Балдуин. Спомням си, че го открихме в едно скривалище до спалнята ви, нали госпожице? Цял Париж говореше за това… Значи не взимате някаква неизвестна жена, княже, а позната на цял Париж госпожица.

Княгинята погледна тържествуващо всички присъствуващи и след това продължи, но вече с рязък и изобличителен тон:

— Защо не възразите нещо, госпожице? Бяхме ли принудени да ви обявим за луда, за да прикрием случая с вашия любовник?

Като чу тези думи, Джалма потрепера, а лицето му се зачерви от напрежение. Погледът му стана зъл, сякаш бе получил неочаквана плесница на обществено място.

В този миг, по зова на южната си кръв, той можеше да убие възрастната княгиня, заради отправеното обвинение срещу Адриана.