Йожен Сю - Скитникът евреин

След последната дума отец д’Егрини се обърна бодро към пишещия:

— Е, сине мой, харесва ли ви писмото?

— Да, отче…

— Остава само да го подпишете.

— Добре, отче.

Миг след това господин Харди се почувствува толкова изнемощял, че се отпусна назад.

— Има още нещо, сине мой. Една малка подробност, която трябва да свършим час по-скоро. Подпишете това пълномощно, което давате, на негово преподобие прокураторът, за да се заеме с някои предметни въпроси.

— Боже мой, Боже мой! Не виждате ли, отче, че нямам никакви сили?

— Трябва само да прочетете и да се подпишете, сине мой.

В този момент отец д’Егрини подаде на болния гъсто изписани страници, които трудно се четяха.

— Но аз не съм в състояние да прочета това…

— Трябва, сине мой, трябва да го прочетете и подпишете, защото ние сме само едни бедняци…

— Ще подпиша…

— Но преди това прочетете текста, сине…

— Защо ми е да се измъчвам? Дайте да подпиша по-бързо…

Господин Харди постави подписа си и отново се облегна изнемощял.

Точно в този момент един слуга почука на вратата на стаята, влезе и пошушна на отец д’Егрини:

— Господин Агрикол Балдуин желае да разговаря с господин Харди. Каза ми, че тази среща му е разрешена.

— Добре, нека почака — отвърна ядно отчето и намигна на слугата.

След това се престори отново на развълнуван и заговори на болния:

— Този работник явно много желае да се види с вас, щом е дошъл два часа преди уреченото време. Ще го приемете ли?

— Стига вече, отче — изплака господин Харди, — не виждате ли в какво състояние съм? Повтарям ви, че ми е нужно единствено спокойствие и самота. Оставете ме на мира, отче…

— Един ден ще се наслаждавате на вечното спокойствие на избраните — каза развълнувано отец д’Егрини, — защото вашите сълзи, вашите страдания са приятни Богу.

След тези думи той излезе от стаята.

Останал сам господин Харди сключи молитвено ръце и прошепна:

— Вземи ме, Боже мой, вземи ме от този свят.

След това наведе глава, облегна челото на дланите си и се разрида.

В същото време отвън се дочу вик, който все повече приближаваше. Той беше последван от трополене и спречкване. След това вратата се отвори широко и отец д’Егрини залитна вътре, изтласкан от силната ръка на Агрикол.

— Господине, как смеете да употребявате сила! — изкрещя преподобното отче, чието лице бе позеленяло от яд.

— На всичко съм готов, за да се видя с господин Харди — заяви твърдо ковачът.

След това се спусна към предишния си господар, който бе коленичил в средата на стаята.

Отец д’Егрини едва възпираше раздразнението си, като едновременно с това непрекъснато поглеждаше към вратата, сякаш очакваше появата на лице, от което явно се боеше още повече.

Младият ковач се стъписа пред вида на господин Харди. В погледа му се четеше удивление и яд.

Пръв наруши мълчанието отец д’Егрини, който се обърна към неканения гост, като натъртваше всяка дума:

— Разбирам, сине мой, че след като споделихте своята воля да не се срещате с този господин, сега навярно сте много огорчен. Искрено се надявам, че поне от уважение към вас, той ще си тръгне веднага.

Агрикол разбираше, че тези думи са предназначени за него, но не отвърна нищо. Той направи няколко крачки към господин Харди и развълнувано заговори:

— Колко се радвам, господине, че ви виждам отново! Всички мои другари ви поздравяват и дълбоко вярват, че ще се оправите.

Отец д’Егрини погледна ядно към господин Харди, след което се обърна към Агрикол.

— Казах ви вече, че вашето присъствие тук е нежелателно!

Ковачът обаче отново не му обърна внимание, а попита господин Харди:

— Не ме гоните нали, господине? По-добре кажете на този човек да напусне стаята. Аз и баща ми добре го познаваме.

След това Агрикол погледна отчето и добави с отвращение:

— Ако толкова много желаете да чуете, какво ще кажа на господин Харди, елате след малко. Сега имам да обсъждам с него неща, които са от частен характер. Трябва да му предам писмо от госпожица Кардовил, която, както ви е известно, също добре ви познава.

Йезуитът запази самообладание и отговори:

— Ще си позволя да ви напомня, господине, че вие обърквате нещата, тук аз съм в своя дом. В моя дом приех и господин Харди, което ще рече, че мога да ви изгоня, когато пожелая…

— За Бога, отче — развълнувано изрече господин Харди, — простете на Агрикол. Той е много привързан към мен, затова си позволи известна волност. Разрешете да поговоря с него само няколко минути.