Йожен Сю - Скитникът евреин

— Страх ме е… — тихо изрече господин Харди, който трудно вникваше в този все още странен за него разговор.

Агрикол се възползва от това негово колебание, отвори вратата и извика:

— Гаврииле, господин Харди желае да говори с теб.

— Скъпи мой — продължи господин Харди все още колебаещ се, — какво правите?…

— Викам вашият и нашият спасител! — отвърна сериозно Агрикол.

В този момент в стаята влезе отец Гавриил.

Както вече споменахме, освен стаите, в къщата на преподобните отци имаше малки помещения, които по-скоро приличаха на скривалища. Те бяха пригодени с цел обитателите им да могат да бъдат наблюдавани. Такова едно помещение бе това на господин Харди. Скрито от външен поглед, тук бе построено тясно помещение прилично на комин, в което когато това бе необходимо, можеха да се поберат двама души. На една от стените бяха измайсторени малки тръбички, които донасяха всеки звук от стаята, колкото и тих да е той. Освен това на същата стена имаше направени и две малки дупчици, от които можеше да се наблюдава всяко действие в стаята.

Точно в това скривалище се намираха отец д’Егрини и Родин.

Веднага след разправията с Агрикол отец д’Егрини отиде да се посъветва с Родин, как да постъпят. Заплахата за плановете на Обществото се увеличаваше още повече от присъствието на Гавриил, който искаше да разговаря с господин Харди.

По това време Родин, който бързо се оправяше след тежкото боледуване, живееше в средната част на къщата, където бяха помещенията за преподобните отци. Той веднага усети голямата опасност, макар че оцени по достойнство опитът на отец д’Егрини да осуети провеждането на срещата. Преди двамата да отидат в скривалището до стаята на господин Харди, Родин изпрати един доверен човек с послание в Парижката архиепископия, за което ще стане дума по-късно.

Когато двамата мъже се настаниха в тайника Агрикол и господин Харди вече бяха преполовили своя разговор.

Отначало преподобните отци бяха удовлетворени от хладното отношение на господин Харди към молбите на младия ковач. Постепенно, обаче, фабрикантът сякаш започна по-благосклонно да приема аргументите на своя посетител. Това притесни мъжете в скривалището, но най-много ги развълнува и дори ужаси съгласието на господин Харди да прочете писмото от госпожица Кардовил. Последния удар им бе нанесен от включването в разговора на отец Гавриил. Само хладнокръвието, което имаше Родин, му помогна да преодолее това кризисно състояние. Пред очите му рухваше един добре замислен и методично осъществяван план. Тънкият лъч светлина, който едва проникваше в тясното помещение, падаше върху измършавялото от болестта лице на Родин и го правеше още по-бледо и кокалесто. Неосветената част на лицето му бе тъмна и страшна. По този начин той наподобяваше някой от онези загадъчни испански отшелници, които покриваха главите си с тъмни качулки. Дори вълненото расо, с което бе облечен, приличаше на дрехите на тези отшелници, които се препасваха единствено с конопено въже.

В полумрака до него се бе спотаил отец д’Егрини.

Точно когато отец Гавриил влизаше в стаята при господин Харди, Родин не издържа и злобно прошепна:

— Ако не беше това писмо на госпожица Кардовил опитите на този ковач щяха да останат безплодни! Тази проклета девойка на всяка крачка спъва добре обмислените ни кроежи. Въпреки всичките ни усилия тя успя да се събере с онзи индиец, а сега е на път да ни измъкне и фабриканта! Какво още да направим?! Обзема ме отчаяние…

— Битката още не е загубена — хладно отвърна Родин, — дано само в архиепископията не се бавят да изпълнят заповедите ми.

— В такъв случай, какво ще стане?

— Аз поемам отговорността за всичко и дано до половин час пристигнат книжата, които са ми нужни.

— Но те трябваше да са готови още преди два-три дена, защото ги подготвих и занесох когато бяхте болен…

Родин не дочака отчето да завърши и внимателно се взря в една от малките дупчици в стената, като с ръка му направи знак да замълчи.

В стаята влязоха Агрикол и Гавриил.

При вида на двамата млади мъже, които явно проявяваха искрена готовност да му помогнат, господин Харди усети някаква топлина да минава през тялото му. Имаше смътното усещане, че се намира на прага на някакво спасение.

Гавриил, който не бе виждал до този момент господин Харди, не успя да прикрие учудването си от неговото състояние. На лицето на болния бе изписана психическата депресия, която бе преживял и която все още не бе го напуснала.