Йожен Сю - Скитникът евреин

— Това е моят брат, господине — каза Агрикол, представяйки Гавриил на господин Харди, — той според мен е един истински свещеник. Моля ви да го изслушате и вярвам, че тогава ще се убедите, че сте жертва на хората, които тук ви заобикалят. На него може да вярвате, защото той също бе оплетен от техните мрежи и интриги.

Младият свещеник вдигна ръка да прекъсне брат си и заговори с тих, развълнуван глас:

— Виждам, че се намирате в трудно положение, господин Харди и аз, като верен ученик на Исус Христос, съм готов да ви помогна. Освен това искам да ви уверя, че най-искрено съм привързан към вас.

— Към мене ли, Ваше преподобие? — учуди се господин Харди.

— Да, господине — продължи Гавриил, — защото знам за добрините ви към моя брат. Знам и за вашето великодушие, с което се отнасяте към всичките си работници. Те ви уважават истински, господине. Тяхната благодарност за вашите дела, не е ли това Божията награда за вас? Не е ли това подтикът за новите добрини, които бихте извършили?

— Благодаря ви, преподобни отче — отвърна трогнат господин Харди и признавам, че въпреки тъгата, която ме е завладяла усещам удовлетворение от вашите думи.

В тайника двамата мъже се размърдаха неспокойно.

— От това най-много се страхувах — измърмори отец д’Егрини, — че този Гавриил ще измъкне господин Харди от апатията и безразличието.

— Това не ме смущава — отвърна рязко Родин, — защото рече ли господин Харди да тръгне отново към истинския живот, ще разбере, че краката му са отрязани…

— Тогава има ли нещо, от което се страхувате, Ваше Преподобие?

— Да, от бавенето на пратеника ми в архиепископията.

— Надежда ли някаква…

Родин обаче не обърна внимание на тези думи и отново се притисна до стената.

В това време в стаята също настъпи тишина. Господин Харди се бе замислил върху казаното и сякаш се колебаеше какво да предприеме.

Агрикол неволно се зачете в цитатите, които бяха поставени на видни места. Неочаквано се обърна към своя брат и възкликна:

— Прочети, братко, прочети какво е написано… Сега всичко ми става ясно. Та кой е този човек, който ще седи само сред подобни мисли и няма да се поддаде на тези внушения? Това е нравствено убийство!

— Вие сте млад, скъпи приятелю — намеси се господин Харди, като тъжно поклати глава — и досега не сте се сблъсквали с истинското нещастие, затова написаното ви се струва невярно. Но за мен то има стойност. На тази земя всичко е беди, скръб, защото човек е роден, за да страда. Не е ли така, Ваше Преподобие? — обърна се той към Гавриил.

През това време младият свещеник също бе успял да прочете някои от цитатите и горчива усмивка се бе появила на лицето му.

— Не, господине, не съм съгласен, че всичко е лъжа, беда и суета. Не е вярно и твърдението, че човек е роден, за да страда. Бог не се наслаждава, когато създадените от него хора се мъчат.

— Чувате ли, господин Харди? — не се сдържа Агрикол.

— Все пак, Ваше Преподобие, — отвърна, сякаш говореше повече на себе си, господин Харди, — тези цитати са взети от книга, която е почти божествена.

— Съгласен съм, господине, но това е книга, с която може и да се злоупотребява, така както и с всяко човешко намерение. Тя е написана за да свърже монасите със себеотрицанието в уединението и ги убеди в безплодния и бездействен живот. Твърденията в нея, че човек трябва да се отказва от всичко, да презира себе си, да не се доверява на никой имат за цел да убедят клетите монаси, че мъките и нещастията, които преживяват са им наложени от Бога. Но това всъщност е обратното на истинските Божи намерения!

— Но подобно тълкование прави тази книга още по-мрачна — отвърна господин Харди.

— Всъщност това е богохулство, неверие и лъжеистина — продължаваше с негодувание Гавриил, — щом се проповядва смирение и робство, недоверие към труда на хората, отричане на любовта между ближните… Трябва ли по тази логика баща да се радва на това, че децата му се мъчат и тънат в беди?! Помислете, не е ли така и с Бог, чиито чеда сме всички ние?

— Вашите думи са силни и убедителни — отвърна високо господин Харди, но в гласа му се усещаше колебание, — но кажете ми, защо по земята има толкова много страдания и предателство? Нали Бог би трябвало да ни закриля?

— Истина е, че на земята има много нещастия и страдания — заговори отново Гавриил, — които често спохождат хората. Бедните студуват, защото нямат достатъчно дрехи за през зимата, гладуват, защото не им достига хляба, нямат жилища… В същото време около тях живеят богати хора. Всъщност благата, които Бог е разпръснал тук, на земята не са за определени хора, а за всички нас. Той е искал те да бъдат справедливо разпределени. Но уви, някои с подлост, лъжа и измама са успели да заграбят по-голямата част от тези блага и да ги превърнат в своя собственост. Именно тези хора най-често използват името Господне за осъществяване на своите коварни и нечестни планове. Те го превръщат в свой съучастник, когато цитират: „Човек е роден да страда. Неговите унижения и страдания са приятни Богу.“ На тях тези думи са им нужни, за да могат да управляват, да потискат.