Йожен Сю - Скитникът евреин

— Но, как да повярвам на това?…

— Разберете, че не скръбта, а делата, срещите с хората, ще ви помогнат. Вашите минали неприятности в един момент ще предизвикат у вас утешителни и дори приятни мисли…

— Утешителни и приятни мисли! — почти извика господин Харди, който не можеше да повярва на чутото.

— Да — отговори Гавриил с лека усмивка, — защото, виждате ли, в съжалението, в прошката се откриват истинските стойности на нещата. Кажете ми сам, нима ни внушават мисли на ненавист и отчаяние онези, които предадоха Христос? Не и не! Той намери в себе си снизходителни и оправдателни думи за тях. Дори им се усмихна и се помоли за тях. Послушайте съвета ми: вместо да оплаквате предателството на своя приятел, простете му великодушно и се молете за вас двамата. Може би от вас двамата не сте вие по-нещастния. Та нима не изгуби той във ваше лице истинска опора? Вярно е, че ако непрекъснато мислите за злото, сторено ви от този човек, то вие ще потънете в скръб. Тогава не е ли по-добре да мислите за прошката и за молитвата. Именно това е вярност към Бога.

Всичките тези думи бяха в пълен противовес с учението на преподобните отци. Пред господин Харди се откриваше един нов свят, който не бе така мрачен и тъжен. Струваше му се, че сякаш се измъква от някаква тъмнина, в която се бе лутал доскоро. Затова не се въздържа и възкликна:

— Каква светлина и каква сила се крият във вашите думи! Трудно ми е да разбера, как успявате така бързо да промените горчивината в радост. Някакво спокойствие ме обзема и някаква надежда…

— Сам ще се убедите — продължи Гавриил — колко нови и приятни преживявания ви очакват! Молете се за тези, които обичате и които ви обичат. Не приемайте толкова болезнено спомена за жената, която така силно сте обичали. Не бива да отбягвате мислите, свързани с тези спомени, а ги включете в молитвите си. Превърнете земната любов в божествена, в любов християнска. Ако тази жена наистина е виновна пред Бога, то помислете, каква наслада ще изпитате да се молите за нея! Нали сам Христос се застъпва пред Бог за грешницата Магдалена и за любодейната жена? Той не отритна тези нещастни същества, не ги прокле, а се моли за тях.

— Започвам да ви разбирам истински! — възкликна господин Харди — Молитвата е любов, молитвата е прошка, а не проклятие, надежда, а не отчаяние. Разбирам ви, защото ме убеждавате, че страданието не е молитва. Навярно благодарение на вашите думи ще се реша да се върна към предишния си живот без страх. Благодаря ви!

Цялата тази сцена внимателно бе проследена от Родин и отец д’Егрини. Родин бе напрегнат и не изпусна нито една дума от разговора в стаята. Неочаквано той се отдръпна от дупката, през която се взираше и тънкият лъч светлина позволи да се види озареното му от сатанинска усмивка лице. Точно така, йезуитът тържествуваше.

Отец д’Егрини напротив, изглеждаше отчаян, затова изумлението му бе огромно, когато видя радостта на своя господар.

— Открих слабото място! — отсечено произнесе Родин. — Има ли на разположение някаква кола?

Отец д’Егрини смаян още повече от този неочакван въпрос, погледна глуповато и единственото, което можа да отговори бе да повтори:

— На разположение някаква кола?

— Да, точно така! — отвърна ядосан Родин. — Да не ви говоря на еврейски? Има ли кола за пътуване, какво неясно има тук!

— Разбира се — уплашено каза д’Егрини, — тук е моята кола.

— Тогава веднага изпратете човек да докара пощенски коне отнякъде.

— Но защо?

— За да отведем от тук господин Харди.

— Да отведем господин Харди? — повтори като ехо отец д’Егрини.

— Вие, ще го отведете още тази нощ в Saint-Herem.

— В тази тъжна и мрачна пустиня…

Отчето изрече последната фраза като човек, който не се е отърсил от съня си.

— Точно така! — отвърна рязко Родин и повдигна рамене.

— Да отведем господин Харди сега, когато този Гавриил…

— Няма да мине и половин ден, когато господин Харди ще ни моли паднал на колене, да го изведем от Париж, дори ако е възможно, на край света, дори в някоя пустиня.

— А този Гавриил?

— А писмото, което най-после донесоха от архиепископията?

— Но нали вие сам казахте преди малко, че е вече късно?

— Преди малко не бях открил слабото им място! — отговори Родин отсечено.

След това двамата преподобни отци бързо напуснаха своето скривалище.

Излишно е да казваме, че Гавриил се опита с най-благородни средства да обясни истината на господин Харди и не се впусна да разкрива коварните планове на светите отци.