Йожен Сю - Скитникът евреин

След като прочете писмото и името накрая, господин Харди се помъчи да си спомни откъде би могъл да го познава този човек, но не можа да се сети.

Той се обърна към слугата, който чакаше до вратата:

— Господин Родин ли ви предаде това писмо?

— Да, господине.

— А кой е този господин Родин?

— Един много добър старец, който страда от тежко заболяване. Едва от няколко дена се чувства по-добре, но все още е много тъжен, много слаб и самотен. В тази къща няма по-достоен и благороден човек от него. Освен вас, господине… — завърши слугата и смирено се поклони.

— Чудно нещо — замислено отвърна господин Харди, — това име не ми говори нищо, нито пък се сещам за нашата среща, която според него била толкова важна за мен.

— Господине, ако ми дадете отговор — каза слугата, — ще го занеса на господин Родин. Той сега се намира в стаята на отец д’Егрини, за да се сбогува с него.

— Да се сбогува ли?

— Да, господине, защото преди малко дойдоха пощенските коне.

— За кого?

— За отец д’Егрини, господине.

— Той ли ще пътува някъде? — учуди се господин Харди.

— Да, но по всяка вероятност, няма да отсъства дълго, защото приготвеният багаж е много малко. Впрочем, навярно Негово Преподобие, ще се отбие да се сбогува и с вас… Какво да отговоря на господин Родин?

Писмото, което господин Харди току-що прочете бе написано в такава учтива форма, в него се говореше почтено за отец Гавриил, което накара решилият да напусне тази къща човек да отговори:

— Имайте добрината да предадете на господин Родин, че съм готов да го приема.

— Веднага отивам, господине — отвърна слугата и за трети път се поклони, след което излезе от стаята.

Останал сам господин Харди започна да се подготвя за тръгване, като не преставаше да мисли, кой ли ще е този господин Родин. Едновременно се мъчеше да си припомни някои позабравени молитви.

Не след дълго слугата се върна и предаде на господин Харди:

— Господин Родин е тук.

— Поканете го да влезе.

Родин престъпи прага, облечен в дълга черна роба, а в ръка държеше малката си копринена шапчица.

Господин Харди направи няколко крачки да го посрещне, но когато отблизо видя лицето му, той се дръпна назад, като едва успя да изрече:

— Вие, тук?! Да, имате право, че обстоятелствата при които сме се виждали са много важни…

— Драги господине — отговори бащински Родин, — бях сигурен, че не сте ме забравили.

Читателят си спомня онзи момент, когато Родин посети фабриката на господин Харди, за да го предупреди за нечестното предателство на господин дьо Блесак. Мигът тогава се бе сторил на господин Харди още по-ужасен, защото току-що бе научил за ненадейното тръгване на жената, която така силно обичаше.

При спомена за тази среща някога с Родин, съвсем естествена бе болезнената реакция на господин Харди. Все пак, припомняйки си съветите на Гавриил, той бързо се успокои, а на лицето му се появи безразличие.

— Трябва да призная, господине, че не съм вярвал да ви срещна в тази къща.

— Прав сте, господине — отвърна с дълбока въздишка Родин, — аз също не съм очаквал, че ще бъда принуден да дойда при вас, за да ви разкрия една голяма неправда, която е насочена срещу името ви на честен човек.

— Трябва да призная, господине, че тогава, при първата ни среща, вие ми направихте добро, което наистина много ме огорчи поради предателството на приятеля ми. Вероятно тогава не съм успял да ви се отблагодаря, както трябва, защото…

— Защото след предателството на господин дьо Блесак вие получихте още по-тежко съобщение — допълни Родин, като прекъсна господин Харди. — Никога няма да забравя нахълтването на онази бледа госпожа, която, без да се съобрази с моето присъствие, ви съобщи, че една личност, която вие силно обичате, е напуснала Париж.

— Така беше, господине и аз, без да ви благодаря, набързо излязох.

Настъпи кратко мълчание, което пръв наруши Родин:

— Знаете ли, господине, понякога се случват чудни съвпадения.

— Какво искате да кажете, господине?

— Тогава, когато идвах да ви съобщя, че сте предаден, в същия този момент самият аз…

Родин спря, като демонстрираше силно вълнение, а по лицето му премина сянка. Господин Харди съчувствено го попита:

— Какво ви стана, господине?

— Извинете ме — отвърна той с усмивка. — Благодарение благородните съвети на монах Гавриил, успях да разбера, какво е подчинение на съдбата. Въпреки това и до днес изпитвам силна болка, когато си спомня някои неща… И така — продължи с твърд глас Родин — на другия ден, когато дойдох да ви предупредя за предателството, самият аз бях предаден. Един син, едно захвърлено дете, което бях приютил…