Йожен Сю - Скитникът евреин

При тези думи господин Харди се развълнува силно, а по челото му избиха ситни капчици пот. Спомените му го върнаха назад във времето и той си спомни собствената любов, която също бе тъй тайна и опасна.

Родин забеляза промяната у своя събеседник и побърза да продължи:

— По едно време, като си представяше на какви опасности е изложена неговата любима, господин Рансе бе готов да прекъсне връзката си с нея, колкото и тежко да бе това. Младата девойка, обаче, не даваше и дума да се издума за подобна раздяла, привличаше го в обятията си и двамата отново се сливаха в едно цяло. Господин Рансе не успяваше да устои на горещите молби на своята любима и двамата влюбени, запленени от огромното удоволствие на страстта забравяха заобикалящия ги свят, дори и Бог.

Господин Харди жадно попиваше думите, изречени от Родин. Във всяка една от тях той откриваше нещо от преди преживяното. Възкръсваха спомените му, които той смяташе за мъртви. Това връщане към предишните му чувства и страсти започна някак си да смущава съзнанието му.

Точно такава бе целта на Родин, който продължи своя разказ по предварително начертаната схема.

— Така настъпи онзи нещастен ден… Господин Рансе трябваше да вземе участие в избухналата война, затова се раздели с младата девойка. Когато след няколко месеца се върна, бе тъмна нощ. Предварително той бе изпратил писмо, но поради забавяне то бе пристигнало едновременно с неговото появяване. Също както много пъти бе правил, господин Рансе се изкачи по тайните стълби с разтуптяно от вълнение сърце, но намери любимата си мъртва.

— Ох! — извика господин Харди и закри лицето си с ръце.

— Да, тя лежеше мъртва — повтори студено Родин. — Две свещи горяха до леглото й. Паднал на колене господин Рансе не можеше да проумее настъпилия ужас. Искало му се да прегръща и целува красивата глава, да милва белите ръце… Той наистина хванал с двете си ръце главата на девойката, но когато понечил да я целуне, тя се откъснала от тялото… Точно така — продължил Родин, като видя как господин Харди се дръпва от ужас — младата девойка бе починала от някаква странна болест, поради което лекарите, за да открият причините, след смъртта й бяха направили аутопсия, бяха нарязали цялото тяло…

Навън вече се стъмваше. Стаята едва се осветяваше от последните слънчеви лъчи, по-точно от техните отражения. В тази обстановка лицето и очите на Родин изпъкваха зловещо на фона на черната му роба.

Господин Харди стоеше неподвижен, онемял от страшната история, която разкриваха пред него.

— А какво стана с господин Рансе? — попита той с променен глас, а по челото му се стичаха студени капчици пот.

— Два дни след това свръхчовешко преживяване — продължи Родин, — той се затвори, далеч от погледите на близки и познати. Началото на неговото уединение бе страшно, съпроводено с кризи и бълнувания. Два пъти дори се опита да посегне на живота си, за да се избави от страшните видения…

— И видения ли имаше? — попита господин Харди притеснен и ужасен.

— Да — отвърна натъртено Родин, — имаше страшни видения. Той виждаше девойката, умряла заради него в смъртен грях, че гори във вечни пламъци. По хубавото й лице се изписваше ужас от мъките, на които бе подложена. Зъбите й скърцаха от ярост, ръцете й се свиваха от болка. Тя проливаше кървави сълзи и отчаяно се обръщаше към любимия си: „Бъди проклет, ти който ме погуби! Проклет бъди!“

След тези последни думи Родин направи три крачки към господин Харди, като в същото време правеше и някакви заплашителни движения. Всичко това, съчетано с проникващия в стаята мрак, както и с преживяното от господин Харди, който в спомените си се връщаше към миговете, когато също бе се любил със своята любима… Към това се прибавяше страхът, че тя като католичка би могла да бъде осъдена на вечни мъчения — всичко това сега се стоварваше върху крехкото му съзнание и го притискаше със страшна сила. В този миг той се сети за Гавриил. Не го ли убеждаваше младият свещеник, че няма нищо по-приятно от това да молим Бога да прости на тези, които са ни сторили зло, или които ние сме заблудили? Но прошката съдържа в себе си идеята за наказанието. Точно това наказание сега Родин се опитваше да опише на своята жертва по такъв ужасен начин.

С разширени от ужас очи, господин Харди стоеше изправен, с кръстосани на гърдите ръце и повтаряше непрекъснато: „Проклет, проклет, проклет…“

След това почти извика, сякаш бе загубил контрол върху мислите си: