Йожен Сю - Скитникът евреин

— Каква полза, драги мой, от миналите спомени? — отвърна примирено господин Харди. — Ако наистина съм служил съвестно на Бога, той ще бъде благосклонен към мен. Вместо да се хваля, аз трябва да бъда смирен. Може би гордостта ме е заблудила и затова не съм така смирен към църковното дело… Дано Бог един ден ми прости.

Агрикол наблюдаваше господин Харди и не намираше какво да му отговори. Постепенно го обземаше страх от тези изтъркани и безсмислени фрази. Какво ли му бяха сторили тези свещеници, та имаше вид на душевно болен човек?

В същото време господин Харди постепенно изпадаше в мрачно безразличие, а погледът му бавно се отместваше от цитат на цитат от „Подражанието“.

Най-после ковачът реши да прекъсне това опасно мълчание. Той извади писмото от госпожица Кардовил и го подаде на господин Харди.

— Господарю, това е писано от ваша роднина, която вие познавате само по име…

— Каква е ползата от някакво писмо…

— Моля ви, господарю, прочетете го. В него госпожица Кардовил прави интересни предложения и очаква вашия отговор.

— За мен, скъпи мой, има само един важен интерес… — отвърна господин Харди и обърна зачервените си очи към небето.

— Господин Харди, моля ви да прочетете това писмо — развълнувано настояваше Агрикол. — Прочетете го в името на нашата искрена признателност. След това, ако отново бъдете на това мнение… тогава добре! Поне ще знаем, че сме сторили необходимото. Но на нас вие сте ни нужен и затова трябва да прочетете написаното!

При тези думи Агрикол не можа да сдържи вълнението си и няколко сълзи се търкулнаха по лицето му.

— Извинете ме, извинете ме за моята слабост, но причина за тези сълзи е отказът ви да приемете молбата ни…

Тази трогателна настойчивост постепенно започна да прави впечатление на господин Харди, който от дълго време насам не бе усещал такава топлина, каквато го заля в тези мигове. Той протегна ръка към младия мъж и заговори:

— Благодаря ви за добрите думи. Това е още едно доказателство за вашата искрена преданост. Този ваш жест много ме трогва и аз съм ви признателен за това…

— Моля ви, господарю — Агрикол, усетил надеждата, заговори бързо — послушайте сърцето си. Ние ще бъдем до вас и ще ви помагаме с каквото можем. Ето писмото, прочетете го и отговорете. Моля ви…

— Навярно е по-добре за всички ни, ако не го прочета. Защо да връщаме времето назад?… Каква полза да страдаме отново? Нали минало не може да се върне…

— Кой знае, господин Харди, кой знае — многозначително отвърна ковачът.

Болният най-после се вслуша в молбата на Агрикол и взе писмото в ръка. Бавно, сякаш извършваше някакъв ритуал той го прочете ред по ред.

— Наистина, много хубаво.

Когато завърши и последните думи той се обърна развълнуван към младия мъж:

— Госпожица Кардовил показва голямо благородство. Нейната доброта направо ме учудва. Допада ми и остроумието й, както и сериозните предложения, които прави в писмото. Надявам се, че поне тя и нейните приятели ще бъдат честити в този свят.

— Нима не допускате, че щом такива хора съществуват, те няма да ви помогнат? Защо не послушате съветите на госпожица Кардовил? Сам казвате, че предположенията й са сериозни и аргументирани. Не разбирате ли, че трябва да се върнете към истинския живот. Тази къща е смърт!

— Да се върна в света, в който толкова много страдах? Да изоставя спокойствието и самотата? Не, това не е по силите ми, а и не го желая…

— Сега признавам — почти извика ковачът, — че сам едва ли щях да се справя, но там, зад тази врата аз имам един добър помощник. Само кажете и той веднага ще влезе…

— Какво искате да кажете с това, драги мой?

— Това също е хрумване на госпожица Кардовил. Тя предвиди, че тук за вас са се погрижили подобаващо и затова ме посъветва да взема със себе си един истински свещеник. Освен всичко друго, той е и ваш родственик и също като вас за малко не стана жертва на интригите на общите ви врагове.

— И той е този свещеник? — попита господин Харди.

— Отец Гавриил де Ренепон, моят брат! — тържествено произнесе ковачът. — Той е честен свещенослужител. Сигурен съм, господине, че ако се бяхте запознали с него по-рано, нямаше да стигнете до това положение.

— Къде е той сега? — попита с любопитство господин Харди.

— Отпред пред стаята ви. Когато го видя, отец д’Егрини направо побесня. Само че Гавриил не се впечатлява много от такива неща и му обясни спокойно, че има да ви предава важни неща и затова ще остане. Аз не се въздържах и блъснах абата, за да вляза час по-скоро при вас. И понеже вие говорите за вяра, аз ви казвам, че вярата на отец Гавриил е истинска, защото е насочена да върши добро. Тя ободрява и насърчава. Сигурен съм, че благодарение на неговите думи и писмото на госпожица Кардовил, вие ще се върнете при нас…