Йожен Сю - Скитникът евреин

Господин Харди бе толкова слаб, че не можа да продължи и отпусна глава, като покри очите си с ръка.

Сякаш очакваше точно такава реакция, отец д’Егрини заговори бързо и настоятелно:

— Да се чуди човек, как е могъл да ви предаде най-добрият ви приятел, без да оцени чувствителната ви душа… Но винаги става така, когато човек търси приятелството у низшите, а не у Създателя. Какъв нечестен приятел…

— За Бога, не ми говорете за това приятелство — изстена господин Харди.

— Добре, добре, сине мой. Забравете този предател, този безчестен човек. Вярвам, че ще го настигне Божието отмъщение за неговата неблагодарност, за неговата низост, защото той се е подиграл с вашето благородно доверие… Забравете и онази жена, която извърши престъпление, като ви остави. Тя потъпка свещените си задължения и един ден ще се изправи пред Страшния съд!

Господин Харди отново прекъсна отец д’Егрини, като го помоли с отпаднал глас:

— Стига, отче, не ми причинявайте такава болка!

— Прощавайте, сине мой, но нали сам се убеждавате, че самото споменаване на тези хора ви измъчва. Не доказва ли това, че утешение трябва да се търси извън рамките на този омразен свят?

— Боже мой, дали някога ще намеря тези истински утешения? — изрече господин Харди в крайно отчаяние.

Как можете да се съмнявате в това? — извика театрално отец д’Егрини. За мен ще бъде благословен денят, когато ви видя в края на пътя на спасението, който извървяхте облян в сълзи. Там ще откриете Божествената светлина. Това ще бъде честит ден! Ще се скъсат връзките ви с този нечестив и отвратителен свят и ще се отправите към вечните наслади!

— Да, към смъртта…

— По-добре кажете към безсмъртния живот, към рая, сине мой! Там ще имате подходящо място, недалеч от Всемогъщия. Моето сърце силно ви пожелава това и затова всеки ден се моля за вас.

— Аз поне правя всичко възможно да достигна това състояние на сляпа вяра, на пълно спокойствие, отче.

— Ако голямата ви скромност ви позволи да направите сравнение с това, което представлявахте, когато дойдохте тук и сега, щяхте да откриете огромната разлика. Каква разлика само, Боже мой! След всичките ви вълнения, след всичките ви страдания дойде часът на спокойствието. Кажете, така ли е?

— Да, наистина много страдах, а сега вече съм спокоен… Със спокойствието на мъртвите…

— Сине мой, трогвате сърцето ми. Въпреки това, малко се страхувам, да не би да ви е жал за земния живот, пълен с измами? Дори днес вие ще бъдете подложен на още едно изпитание…

— Какво има, отче?

— Онзи момък от вашата фабрика, един от най-добрите ви работници, ще дойде да ви види.

— О, вярно, — изрече господин Харди, чиято памет под влиянието на лекарствата бе силно отслабнала. — Наистина ще дойде Агрикол. Ще го посрещна благопристойно…

— Именно тази среща е изпитанието, за което ви говоря, сине мой. Присъствието на този достоен момък ще ви припомни стария живот. Спомените може би ще ви накарат да презрете сегашното спокойствие на духа. Ако усетите желание да заживеете както преди, значи не сте узрели още за уединението. Но това не е страшно. Послушайте желанието си и се върнете към старите удоволствия, към стремежите на светския живот. Не забравяйте едно, че ако след време преживеете нови предателства, това убежище отново ще ви приеме. Тук ще откриете истинското спокойствие и утеха…

Господин Харди слушаше тези думи на отец д’Егрини изпълнен с ужас. Самата мисъл отново да заживее както преди и да усети парещата болка на миналото го стягаше и не му даваше да диша.

— Аз ли, отче, да се върна към онзи живот? Там, където погребах всичките си надежди. Та това е жестоко!

— Аз не се подигравам с вас, сине мой. Просто споменах, че думите на онзи добър работник могат да ви подтикнат към необмислени постъпки. Нали в крайна сметка знаете, че това е убежище, където можете винаги да се върнете.

— Но какъв е смисълът да се излагам на нови унижения и страдания? — почти извика господин Харди с дрезгав глас. — Стигат ми и тези, които сега нося в сърцето си! Нужно ми е истинско спокойствие, нужна ми е смъртта…

— Сега така ви се струва, сине мой, защото още никой не ви е връщал към спомените за преживяното минало. Та нали този работник не би могъл да знае за вашето желание да намерите спасението? Той навярно мисли за своите интереси и за интересите на другарите си.

— Така е, отче — прекъсна го господин Харди, — направих навремето, каквото можах, според силите си. Бог не ми даде възможност да продължа започнатото. Аз изплатих своя дълг към човечеството и вече нямам сили. Нужно ми е спокойствие и утеха. А най-вече забрава. Много ли е това, което искам, Боже? — извика развълнувано нещастникът.