Йожен Сю - Скитникът евреин

Такава бе обстановката, в която живееше господин Харди. Светите отци му бяха предоставили стая с изглед към част от градината. Това бе елемент от техния план за въздействие върху него.

Представете си една тъмносива стена, залята от бръшлян — това растение на развалините. Този изглед се допълва от мрачна алея, оградена от стари тисове и няколко чемширени храста. Всичко това неволно напомняше гледка, подобна на тази в гробищата…

Денят бе слънчев, но топлите и светли лъчи не достигаха до прозореца на господин Харди, защото на пътя им се изпречваше високата стена на мрачната къща. В стаята бе сумрачно и хладно. Тя бе мебелирана по спартански: една-две прости маси от дърво, писалище и камина, над която висеше часовник, украсен от малко зловещи орнаменти от слонова кост — саби и черепи. Срещу писалището, върху стената бе закачен един кръст, също изработен от слонова кост. Това бе всичко, като не забравяме и леглото, разбира се. Единственото развлечение в това уединение биха могли да бъдат книгите. Но те липсваха в стаята. С изключение на една-единствена и това бе „Подражание“.

Отците се бяха погрижили, в случай че господин Харди не посегнеше към тази книга, да извадят няколко откъса, които бяха поставени на места, където волю или неволю обитателят щеше да забелязва. За да добием представа за тъмните цели, които си бяха поставили тези отци, ще спрем вниманието ти, читателю, на тези извадки от нарочно избраната книга:

„Много е суетен онзи, който се надява на хората или друго живо същество.“

„Скоро ще свърши земният ти живот. Погледни в какво положение се намираш.“

„Човек, който днес е бил жив, утре вече го няма. Когато се изгуби от очите ни, скоро се изличава и от съзнанието ни.“

„Всяка сутрин си мисли, че до вечерта няма да те има.“

„Когато се спусне вечерта не вярвай, че ще видиш утрото.“

„Кой ще си спомни за теб след твоята смърт?“

„Кой ще се моли за теб?“

„Лъжеш се, ако търсиш нещо друго освен страданието.“

„Целият смъртен живот е изпълнен с беди и кръстове. Носи тези кръстове, наказвай тялото си, презирай сам себе си и карай другите също да те презират.“

„Бъди уверен, че твоят живот е едно постоянно умиране.“

„Колкото човек умира сам за себе си, толкова повече се извисява към Бога.“

Не бе достатъчно това, че с тези цитати светите отци довеждаха своите жертви до отчаяние, но ги принуждаваха безропотно да им се подчиняват. В служба за тази цел те се бяха постарали да извадят и поставят на очебийни места подходящи цитати, които усилваха малодушието и покорността:

„Голямо преимущество е да живееш в послушание, да имаш господар и да не владееш действията си…“

„По-безопасно е да слушаш, отколкото да заповядваш.“

„Честит е онзи, който зависи само от Бога, в лицето на неговите господари, които го заместват тук на земята.“

„Където и да ходиш, никъде няма да намериш място и спокойствие, додето не се подчиниш смирено на един свой настоятел.“

„Мнозина са останали измамени от надеждата, че ще бъдат по-добре другаде и от желанието за промяна.“

Не е трудно да си представим състоянието на господин Харди, който бе смазан от всичко преживяно. Физическите му рани много скоро бяха излекувани под непрекъснатите грижи на д-р Баление. Той дори не подозираше, че същият този лекар, за да улесни реализацията на тъмните кроежи на светите отци всеки ден даваше на господин Харди едно, на пръв поглед невинно лекарство, което, обаче, постепенно притъпяваше чувствеността и забавяше реакциите на мозъка.

Погледнато отстрани, може би това отслабване на мозъчната дейност да изглеждаше дори необходимо. Но в дадения случай ставаше дума за целенасочено психическо въздействие върху деликатната душевност на господин Харди, без в това да се влагаше ни най-малка грижа за неговото истинско излекуване. Действията на д-р Баление и отците се улесняваха от факта, че господин Харди не бе силна личност, способна да се защитава и бори. Всичко, което бе постигнал, бе благодарение на своето ненатрапчиво постоянство, на личното си благородство.

Станеше ли свидетел на някоя неправда той не се възпротивяваше и не се ядосваше, а страдаше. Той не бе в състояние да разобличи нечестния открито, а просто отвръщаше лице от него. В такива моменти господин Харди приличаше на птица, която по-скоро ще загине от студа, но няма да потърси топлината на своите събратя в гнездото.

И ето, че този чувствителен и деликатен човек през последните дни бе връхлетян от нещастия: предаде го най-близкият му приятел; напусна го обичаната от него жена; фабриката, която бе градил с толкова труд и желание се бе превърнала в пепелища…