Йожен Сю - Скитникът евреин

Агрикол не се въздържа и се обади:

— Нима, госпожице, ще проявите такава добрина?

— Господин Агрикол — прекъсна го Адриана, — моля останете при моята скъпа приятелка. Обещавам ви, че скоро ще се върна.

След това се приближи до Гърбавото, което също бе много учудено.

— Извинете ме, че ви оставям за няколко минути. Отдъхнете малко, съберете сили, а аз ще се върна да ви взема, мила моя сестрице…

Накрая се обърна към Роз-Помпон, която не криеше изумлението си от това, че чува „мила моя сестрице“ от тази богата „госпожа“ и й каза:

— Да тръгваме, ако обичате.

— Извинете, госпожо, нека мина напред, за да ви показвам пътя. Тук несвикнал човек може да се пребие.

Тези думи Роз-Помпон изрече с вид, който трябваше да покаже, че тя също умее да се изразява правилно.

След това двете съпернички напуснаха стаята, в която Гърбавото и Агрикол останаха сами.

Няколко минути бяха необходими на двете девойки да стигнат до къщата на Филемон. Чудноватото жилище бе запазило живописното безредие, в което го бе заварила Роз-Помпон, когато дойде Нини-Мулен да я вземе и направи участница в една тайнствена драма.

Адриана, която нямаше никаква представа за живота на студентите и студентките, не можа да скрие любопитството си от видения артистичен безпорядък. Тук имаше облекла за балове, череп с лула между зъбите, ботуши в библиотеката, големи чаши, дамски рокли и какво ли не още. И не липсата на чистота, а преднамереното безредие я притесни.

Роз-Помпон също бе изоставила своята самоувереност, откакто застана очи в очи с госпожица Кардовил. Изтънчените обноски, очебийната красота, добронамерените думи и отношението към Гърбавото започваха да й влияят. И все пак, като обикновено момиче, тя бе се впечатлила най-много от факта, че госпожица Кардовил нарече едно бедно момиче своя сестра и приятелка.

Без да разполага с кой знае каква информация, Роз-Помпон все пак знаеше, че срещу нея стои една от най-богатите дами на висшето общество. Някак неочаквано за нея започна да я гризе опасението, че не е постъпила разумно, като се отнесе в началото така фамилиарно с нея. От друга страна, нейното свободомислие не й позволяваше да признае чуждото превъзходство, затова се помъчи да възвърне първоначалната си надменност и арогантност.

— Направете си, госпожо, труда да седнете.

Пролича явно желанието й да покаже, че добрите обноски не са и чужди.

Госпожица Кардовил посегна и взе първия попаднал й стол, но в този момент Роз-Помпон неочаквано извика:

— Не вземайте този, госпожо, защото единият му крак е счупен.

Адриана посегна към втори.

— И този не вземайте, защото му е слаба облегалката — повторно извика Роз-Помпон.

Адриана сама се увери в това, защото облегалката на стола наистина остана в ръката й. Позасмя се и предложи:

— Аз мисля, госпожице, че и прави можем да разговаряме.

— Както обичате госпожо — отвърна Роз-Помпон, като не можеше да си намери място от притеснение и яд.

Така започна разговорът между госпожица Кардовил и момичето.

Роз-Помпон се обърна към Адриана, която вече не можеше да прикрива вълнението си:

— Готова съм, госпожо, да споделя пред вас всичко, което така силно ми тегне на сърцето. Специално не бих ви потърсила, но щом случаят ни събра, ще се възползвам от него.

— Мога ли все пак да знам предмета на този разговор? — учтиво попита Адриана.

— Да, госпожо — отвърна Роз-Помпон високомерно, но личеше, че това е повече поза, отколкото естествено поведение. — Преди всичко искам да ви заявя, че не се считам за нещастна и няма да ви се оплаквам, за това че съм изоставена. Ще се излъжете, ако това сте си помислили. Слава Богу, нямам причини да се оплаквам от Прелестния княз (така тя наричаше Джалма). Напротив, той бе изключително добър с мен и решението да се разделим бе взето от мен, защото аз исках това!

При тези думи, въпреки че полагаше усилия да изглежда спокойна, Роз-Помпон тъжно въздъхна.

— Да, госпожо — продължи тя, — оставих го, защото той е друг човек, макар че само ако бях поискала и той щеше да се ожени за мен. Бих се радвала, ако тези думи ви причиняват болка… Казвам „бих се радвала“, защото наистина искам да ви наскърбя. Исках… е по-точно… Но след като ви видях как се отнасяте с Гърбавото, почувствах нещо непонятно… Ако трябва, обаче, да съм откровена докрай, ще ви кажа, че наистина ви мразя и съм сигурна, че заслужавате тази омраза! — завърши Роз-Помпон като неволно тупна с крак по пода.