Йожен Сю - Скитникът евреин

Към края на тези Адрианини думи откъм стълбището се чуха забързани стъпки, съпроводени от ясен силен глас.

— Клетото Гърбаво! Колко се радвам, че идвам тъкмо навреме, за да мога да помогна на това момиче!

В стаята влезе Роз-Помпон, следвана от Агрикол. Той се опита с жест да подскаже на Адриана, че не бива да отваря дума за трагичния край на Вакханалната царица. Госпожица Кардовил, обаче, не забеляза тези знаци, защото бе изумена от появата на същото онова момиче, което бе видяла с Джалма в Порт-Сен Мартен. Същото момиче, което бе причина за нейните терзания.

В същото време не по-малко бе учудването и на самата Роз-Помпон. Тя не само бе разпознала благородната госпожица със златните коси, която бе седяла срещу нея в театъра, когато бе убита черната пантера. Но тя имаше сериозни основания да се зарадва на тази неочаквана среща и това веднага пролича в погледа, който отправи предизвикателно към Адриана.

Първото чувство, което изпита госпожица Кардовил бе веднага да напусне стаята, но чувството й към Гърбавото я възпря. Освен това не знаеше, как Агрикол ще изтълкува подобно поведение. Надделя и любопитството й: ето случай да оцени в пряк контакт съперницата си. Същата тази съперница, заради която преживя толкова тежки дни и нощи, без да може да си обясни любовта на Джалма към нея.

Роз-Помпон, чието присъствие така силно развълнува госпожица Кардовил бе облечена без вкус, но впечатляващо. Шапчицата й от ален сатен бе толкова издърпана напред, че почти опираше в нослето й. Останала непокрита, косата й немирно се спускаше върху раменете. Бе облечена в странен модел рокля от плат на шотландски карета. Забележителното в модела бе дълбоко изрязаното деколте, съчетано с прозрачен нагръдник, не много ревнив към прелестните заоблености, които открито се показваха. Задъхана от бързото изкачване по стълбите, Роз-Помпон държеше в двете си ръце големия син шал, който преди това бе покривал раменете й, но който сега се бе смъкнал почти до кръста, където бе спрян от естествена преграда.

Спираме се на това описание, заради госпожица Кардовил, която при вида на това красиво момиче, облечено без никакъв вкус, но достатъчно съблазнително, усети още по-силно негодувание, болка и срам. Нека читателят сам си представи нейното изумление, когато Роз-Помпон твърде фамилиарно и заговори:

— Много ми е приятно, госпожо, че ви виждам тук. Имаме много, какво да си казваме, но по-напред искам да целуна Гърбавото, разбира се, ако вие, госпожо , ми позволите.

Госпожица Кардовил бе смаяна от това безсрамно и враждебно изричане на обръщението „госпожо“ и за момент просто не можеше да предприеме нищо. Агрикол, който пък при влизането си бе първо обърнал поглед към Гърбавото, не бе забелязал възникналото напрежение, защото се приближи до Адриана и тихо и зашепна:

— Уви, госпожице, вече бе много късно, за да се помогне на Цефиза. Тя издъхна без да дойде в съзнание…

— Нещастно момиче! — изрече нажалена Адриана, като за миг забрави присъствието на Роз-Помпон.

— Не бива да казваме на Гърбавото, защото едва ли ще понесе тази новина — въздъхна Агрикол. — Добре, че и госпожица Роз-Помпон не знае.

Това отношение на Агрикол към Роз-Помпон още повече смая Адриана. Не отърсила се още от това преживяване тя бе шокирана и от факта, че неприязненото чувство към новодошлата постепенно заглъхва, като слуша думите, с които тя се обръща към Гърбавото.

— Ех, приятелко моя добра — говореше тя тихо, а сините й очи бяха навлажнени от сълзи, — възможно ли е човек да се реши на подобна глупост!? Нали бедните си помагат едни на други? Не можахте ли да дойдете при мен? Та нали отлично знаете, че всичко което притежавам, е и ваше? Щях за сетен път да разтърся Филемоновия пазар — добави девойката с трогателно, искрено и малко грубо умиление. — Щях да продам ботушите му, леглото му, маскарадните му дрехи, та дори и парадната му шапка, но нямаше да ви оставя в това положение… Филемон нямаше да се сърди, защото е добър човек, но дори и да се скараше, аз нямаше да му обърна внимание: слава Богу, не сме венчани, я… С една дума — трябваше да се сетите за вашата малка Роз-Помпон.

— Знам, госпожице, че сте услужлива и добра…

— Навярно бихте казали — прекъсна я девойката, като избърса с ръка една сълза, търкулнала се по малкото й зачервено носле, — че не знаете, къде е новият ми адрес? Това е любопитна и смешна история. Казвам смешна, но… едва ли… Не, няма да ви говоря сега за тези неща. Важното е, че вече сте по-добре. Вярвам, че и вие, и Цефиза няма да повторите този опит. Тя е много слаба сега и няма да ни разрешат да я посетим, нали Агрикол?