Йожен Сю - Скитникът евреин

— Но това е ужасно, ако е истина…

— Да, приятелко моя, истина е. Но сега, благодарение на вас, навярно ще мога да преодолея тази своя слабост. Ще се уча от вашето благородство, смелост и мъжество!

— Не говорете за сила, госпожице, когато много добре познавам слабостта си и се срамувам…

— Срамувате се?! Боже мой, нима не разбирате, че няма нищо по-възвишено, по-трогателно и чисто от вашата любов! Затова ли се срамувате, че успяхте да покажете, какво е истинска обич? Или защото не се оплакахте нито веднъж в най-тежките мигове на страдания, причинени ви от хора, които дори не съзнаваха злото, което вършат? Те дори не помислиха, че ще ви обидят, когато вместо да се обръщат към вас с истинското ви име Магдалина, ви измислиха грозно и тежко прозвище. Вие изтърпяхте всичко това…

— Но все пак, госпожице, кой е могъл да ви каже…

— Питате за написаното в личния ви дневник, нали? Е добре, ще ви разкажа всичко, както беше… Преди да умре, Флорина изповяда греховете си към мен. Именно тя е човекът, който се е осмелил да краде написаното от вас и да го предава на хората, които я били подкупили. И въпреки всичко, у нея навярно са се съхранили някои чисти качества, защото дневникът ви й направил много силно впечатление и когато умираше тя наизуст ми цитира отделни откъси… Страдаше много, защото вярваше, че именно любовта ви към Агрикол е причината да напуснете неочаквано къщата.

— Така е госпожице… Това е цялата истина.

— Да — продължи тъжно Адриана — онези, които подтикваха тази нещастница към престъпление, добре си бяха направили сметката. Това са опитни хора и точно са премерили удара си. Предизвикаха отчаянието ви и бавно, но сигурно ви убиваха… Не можеха да простят и вашата преданост към мен, както и инстинкта, чрез който ги разпознавахте… Да, неумолими са тези хора, облечени в черно и страшна е тяхната сила! — завърши Адриана, обхваната от ужас.

— Говорите страшни неща, госпожице!

— Но понякога, както сама се уверявате, приятелко, оръжието им се обръща срещу самите тях. Именно в мига, когато бях посветена във вашата тайна вие ми станахте още по-скъпа. Бях готова с целия свят да се преборя, но да ви намеря. И успях! Заедно с Агрикол тръгнахме насам…

— С Агрикол? — извика Гърбавото, — значи и той е тук?

— Да, мила моя. Сега се успокойте. Докато аз останах да се погрижа за вас, той отиде да помогне на сестра ви и навярно скоро ще се появи.

— Но в такъв случай той може би знае…

— За вашата любов ли? Не, не знае, но по-важното сега е, че само след няколко минути ще бъдете заедно.

— Моля ви, госпожице, той никога не бива да научава за моите чувства…

— Добре, добре… Не се поддавайте на тъжни мисли и се радвайте, че този благороден човек ни се притече на помощ в такъв съдбоносен момент. Казвам ви това, защото съм уверена, че трябва да живеете. Хората, които обичате и които ви обичат, имат нужда от вас! Помислете само, каква мъка щяхте да завещаете на нас, вашите приятели!

— Наистина, госпожице — отговори Гърбавото, — сякаш нещо замъгли съзнанието ми… А и тази беднотия… През последните дни нямахме никаква работа и средства, затова живеехме от милостинята на една жена, която за съжаление бе покосена от холерата. Не бих се учудила, ако след няколко дена бяхме умрели от глад…

— Но как е възможно това? Та вие знаете, къде е къщата ми!

— Писах ви, но след като не получих отговор сметнах, че моето напускане дълбоко ви е обидило…

— Разбирам ви, скъпа моя. В тези тежки дни и часове вие сте имали право да се усъмните в мен. Нямам право да ви съдя, защото самата аз също мислех да посегна на живота си…

— Вие! — извика Гърбавото.

— Да, да… Помислих си го, когато Флорина разкри всички коварства спрямо нас. След това, обаче, точно нейните разкрития промениха коренно плановете ми. Мрачното ми ежедневие внезапно бе озарено от лъчите на надеждата. Разбрах, че мой дълг е да ви открия, да споделя всичките си терзания и да ви подам ръка. Всъщност, вашите нещастия се бяха трупали все заради мен. Освен това, разказът на Флорина ми даде ясна представа за интригите срещу моя род. Род нещастен, разпръснат от жестоки загуби. Трябваше да предупредя членовете му за съществуващата опасност и ако е възможно, да ги обединя срещу общия враг. Това, че бях станала жертва на тъмни машинации ме задължаваше да не допусна осъществяването на други, от страна на хората в черни дрехи. Това ми вдъхна сили и успях да се избавя от отчаянието. Много ми помогна в това трудно начинание отец Гавриил, братът на Агрикол, който е превъзходен образец на истински християнин. Трябва да ви призная, мила моя, че началото на тази борба, както и стремежа ми да ви открия час по-скоро, осмислиха дните ми. През цялото време се надявах, че благодарение на многото грижи, както и на вашата помощ, ще успея да се излекувам от нещастната си любов.