Йожен Сю - Скитникът евреин

Гърбавото погледна Адриана с известно чувство на недоверие. Дори и мина мисълта, че тя знае за нейната тайна. Ами, ако личният й дневник е попаднал в ръцете й… Тогава знае и за любовта й към Агрикол или най-малкото подозира за нея. Може би я предразполага към изповед…

Тези мисли, обаче, не предизвикваха горчивина или обида у Гърбавото, макар до скоро тя да бе толкова чувствителна и подозрителна, дори само при мисълта за своята нещастна любов. Все пак в този момент тя страдаше от това, че госпожица Кардовил може да е научила нещо за личната й тайна.

Тежестта от усещането, че Адриана знае за любовта й, скоро бе изместена от чувство на признателност и някаква неясна тръпка на близост. Гърбавото вече вярваше, че ако сподели открито своите тревоги и преживявания с госпожица Кардовил, това ще бъде най-силното доказателство за верността й. Възпираше я, обаче, усещането, че една богата и красива девойка едва ли би могла да разбере огромната тъга на бедно и недъгаво момиче. За нея подобна любов би могла да се стори смешна и жалка. Не, не, въпреки голямата си привързаност, Адриана по-скоро би я съжалявала, което щеше да я нарани още повече. Само човек, който страда по подобен начин би могъл да я разбере… В този миг Гърбавото отново съжали, че са я спасили…

Адриана, която наблюдаваше Гърбавото внимателно, веднага забеляза промяната на лицето й. Това я уплаши, като си помисли, че само преди минути девойката бе в такава опасност…

— Не мислите ли, скъпа приятелко, че тежестта от голямата скръб олеква, когато бъде споделена с близък човек?

— Така е, госпожице, — отвърна нажалено девойката — но сърцето, което страда и се мъчи, единствено може да си бъде съдник. На други хора по приляга да почитат това страдание, ако отнякъде са разбрали… тайната.

— Права сте — отвърна Адриана, — затова смятам, че сегашната ситуация ми дава право да ви открия една болезнена за мен тайна, след което, искрено вярвам, ще разберете колко е необходимо да живеете. Аз имам нужда от вашето съчувствие, от вашата подкрепа…

Като чу тези думи, Гърбавото понечи да се изправи, но само успя да се облегне на стената и учудено загледа госпожица Кардовил. Не можеше да повярва, че наместо да иска нейната изповед, Адриана бе готова да разкрие някаква своя дълбока тайна.

— Да, терзаят ме мисли и чувства, от които се срамувам — тихо заговори Адриана. — Не съм в състояние повече да крия… Аз обичам! И точно от тази любов ме е срам…

— Също, както и аз… — възкликна неволно Гърбавото.

— Обичам — продължи унесено Адриана, — но мен не ме обичат! Разкъсва ме тази нещастна любов…

— И мене… — промълви Гърбавото тихо — ме измъчват същите чувства, които измъчват тази красива, благородна, богата девойка… Не я обичат, възможно ли е това…

— Да, да, също като вас — изплака Адриана, — сега вече вярвате ли ми, че именно на вас можех да разкрия болката си?

Гърбавото се замисли за момент.

— Това ще рече, че… сте знаели за мен…

— Знаех, скъпа, но никога нямаше да посмея да открия тази тайна, ако самата не бях изпаднала в същото положение. Дори смятам, че вашата тайна е жестока, а моята — унизителна… Сега убедихте ли се, скъпа моя, че нещастието сближава, без да се съобразява с положението ни в обществото. И не са редки случаите, когато честни хора имат толкова завистници и са принудени от тях понякога да молят за снизхождение, за съжаление… Добре, че имам вас!

След тези думи госпожица Кардовил изтри бликналите сълзи от очите си и продължи:

— Нужна ни е смелост и воля, мила приятелко. Двете трябва да си помагаме, защото тайната ни свързва завинаги.

— Скъпа госпожице — промълви Гърбавото, — струва ми се, че след като знаете за тайните ми чувства, няма да мога да ви погледна открито.

— Защо? Защото така силно обичате Агрикол? — прекъсна я Адриана. — В такъв случай аз би трябвало да умра от срам, защото не съумях, като вас, да скрия и изстрадам любовта си! Този, когото обичам, разбра за чувствата ми и ги презря! Нещо повече, той предпочете жена, чийто избор бе нова, непоносима обида за мен, освен ако не ме лъже външният й вид… При това положение, вие ли сте; тази, която не може да гледа открито?

— Пренебрегнали са ви заради жена, която не може да се сравнява с вас!? Това не мога да повярвам! — извика Гърбавото.

— Аз също понякога трудно приемам това положение, но не от чувство за превъзходство или себелюбие, а защото вярвам на сърцето си. В такива моменти си мисля, че онази, другата жена, навярно по-добре от другите знае, как да завладее мъжките чувства.