Йожен Сю - Скитникът евреин

Първа наруши мълчанието Цефиза. Гласът й приличаше на ридание:

— Каква жестокост, Господи, толкова много се обичаме, а трябва да се разделим завинаги…

— Да се разделим! — извика Гърбавото и лицето му сякаш изведнъж бе озарено от небесна светлина. — Да се разделим ли, сестрице? Та аз със сърцето си усещам, че много скоро ние ще се озовем в един друг свят, много по-добър от този тук, на земята. Бог, който е толкова милостив, толкова щедър, толкова благ, не иска неговите създания да бъдат завинаги злочести. Само някои себелюбиви хора се осмеляват да разрушат неговото дело и осъждат свои събратя на сиромашия и отчаяние. Да оплачем лошите и да ги забравим. Ела, сестрице, да се отправим там, горе… Там, където царува единствено Бог! Нека побързаме…

Като изрече това, Гърбавото посочи червената светлина на залязващото слънце, чиито лъчи бяха започнали да обагрят прозорците.

Цефиза, която бе увлечена от богопреклонния изблик на сестра си, я погледна и възкликна:

— О, сестрице моя, да знаеш колко си хубава в този миг!

— Малко късно идва тази моя хубост — тъжно рече Гърбавото, като посочи мангала.

— Наистина, сестрице, изглеждаш тъй честита, че и последните съмнения, които таях към теб вече се стопиха…

— Да побързаме тогава…

Цефиза отиде в ъгъла и взе мангала.

— Знаеш ли, как става това?… — попита Гърбавото и се приближи до нея.

— Ами то е съвсем просто нещо… Казват, че трябва хубаво да се запушат всички пролуки на прозорците и вратите. Това е всичко.

— Права си, защото я погледни вратата, колко е разнебитена…

— А и покривът е целият пробит.

— Тогава какво да правим? Всъщност, аз мисля, че сламата от нашата постеля добре ще ни послужи.

Цефиза горчиво се усмихна и заговори с ирония, която често спохожда хората, изпаднали в подобно положение:

— Какъв разкош, а сестрице? Ще запушим пролуките и дупките да не влиза въздух, сякаш сме някои изнежени госпожици…

— Поне в тези мигове можем да си позволим малко да се разположим — прие шегата на сестра си Гърбавото.

Сестрите, с необичайно за възрастта им хладнокръвие започнаха да правят от сламата малки топчета, с които да запушат отворите, през които проникваше въздух. В действията им личеше спокойствие и обреченост.

Цефиза и Гърбавото мълчаливо продължиха своите приготовления за последните мигове от живота си.

Колко още злочести девойки, като двете сестри, са потърсили спасение в смъртта! Върху обществото винаги ще тегне тази страшна отговорност, че е допуснало към тази крайна стъпка да прибегнат млади хора, които не са били в състояние да живеят с мизерната заплата, без къшей хляб… Какво друго им остава освен да прибегнат до трите единствени изхода:

— Живот изпълнен с непосилна работа и убийствени лишения, който рано или късно довежда до трагичен край:

— Живот в разврат, който също убива, но бавно и мъчително;

— Самоубийство, което е най-бързото спасение…

Гърбавото и Цефиза са две представителки на работническото съсловие, на трудовия женски свят.

Едната, въпреки физическия си недъг, нито за минута не е преставала да се бори: работила е свръх сили, примирявала се с убийствената мизерия, неподдала се на лоши изкушения… Такива клети създания вървят през живота превити от грижи и умора, кротки и покорни, но запазили своя чист вътрешен мир. Злощастната им съдба обикновено ги отвежда в болница, където бавно и мъчително умират и се превръщат в учебно помагало за анатомическите кабинети… Клети жени, но свети мъченици!

Други, недотам търпеливи и издръжливи на мъките, разгарят малко въглища и уморени до краен предел от несретния си живот, останали без искрица надежда — най-сетне намират покой. Покой в самоубийството, което понякога е просто едно от заболяванията, които спохождат работническите прослойки и имат трагичен край.

Трети жени, като Цефиза например, притежаващи жив и темпераментен характер, емоционални, притиснати от недоимъка, не издържат. Те са мечтали за светски удоволствия, за малки житейски радости, които остават несбъднат сън. Действителността е много по-сурова: всекидневна борба за парче хляб, за оцеляване.

Какво става тогава с тях? Явява се някакъв любовник, който събужда с приказки детските мечти за балове, разходки в общество. Това той говори на една злочеста девойка, която е млада и просто трепти от жизненост, а е прикована към работата си по осемнадесет часа на ден. Пред погледа й оживяват бленуваните хубави и нови дрехи, вкусните и ароматни ястия. И тя скланя пред настоятелните увещания, защото са я напуснали съпротивителните й сили. Много скоро обаче девойката се оказва изоставена от богатия прелъстител. Как клетото момиче да се върне към стария жалък живот? То вече е привикнало с хубавите дрехи, със ситото всекидневие. И ето, че е готова да слезе още едно стъпало надолу, или както казва понякога Цефиза, едни в такъв случай умират от безчестие, а други живеят от него…