Йожен Сю - Скитникът евреин

— А сега, преподобни отче — обърна се лекарят към Родин, — нашата операция трябва да продължи. Моля ви, обаче, много настоятелно, не шавайте…

Болният не отговори нищо, само вдигна двете си ръце и ги постави на лицето си. Цялата тази гледка бе невероятна, смайваща: трима свещеници облечени в черно, надвесени над тяло, което повече приличаше на мъртвец, отколкото на жив човек, с устни прилепени към някакви странни тръби… Някой би могъл да допусне, че те едва ли не изсмукват кръвта на болния…

Утихналата стая се изпълни с неприятния мирис на изгорена плът. Всеки един от помощниците на доктора в този момент чу тихо пращене под триножника… Този зловещ звук идваше от самата кожа, която се пукаше под огъня. По лицето на Родин обилно се стичаше пот. Жилите на ръцете му пулсираха неравномерно, едва укротявайки огромните болки и заприличваха на въжета, които всеки момент могат да се скъсат…

По време на това невероятно мъчение, което сега Родин изтърпяваше с мъжествената покорност, присъща единствено на дивака, за когото е чест да презира болката, той черпеше сили и смелост от надеждата, от вярата, че ще живее…

Каква бе границата на неговата твърдост и на неустрашимия му характер, на енергичния му ум, щом в промеждутъците на адските мъки успяваше да се отпусне за миг и отново и отново да мисли за плановете по действията срещу рода Ренепон! Навярно дори пресмяташе шансовете за сполука на тези планове, като усещаше, че няма никакво време за губене.

Д-р Баление го наблюдаваше внимателно, като следваше всеки признак на подобрение, каквито постепенно се забелязваха: Родин бе започнал да диша по-свободно.

Изведнъж Родин направи жест с ръка към д-р Баление, с който искаше за момент да се прекъсне операцията.

— Длъжен съм да ви предупредя, Преподобни отче — бързо отговори лекарят, — че по-голямата част на операцията вече е отминала и ако се прекъсне, повторението ще ви се стори нетърпимо…

Родин направи раздразнителен знак, че това малко го интересува и че иска да пише.

Д-р Баление повдигна безпомощно рамене.

— Господа, спрете за малко, но бъдете готови да продължите.

Без да го чака повече, Родин започна да пише, макар че болката не бе освободила тялото му.

На първото листче той изписа няколко знака, които той си бе измислил за собствено улеснение, да се подсеща за някои тайни неща. Преди броени минути в съзнанието му се бе появила една мисъл, която сега искаше да запише, за да не я забрави. На второто листче написа бързо няколко изречения и го подаде на отец д’Егрини, който веднага разчете следното: „Веднага да се изпрати Ф. Б. при Фарингея, от когото да вземе доклад за онова, което се е случило с княз Джалма през последните дни. Б. да донесе доклада направо тук!“

Отец д’Егрини напусна бързо стаята, за да изпълни новата заповед.

В същото време кардиналът, превъзмогвайки миризмата на изгоряла плът, се приближи до леглото на болния. Той изпитваше истинско удоволствие да гледа как се „пече“ йезуитът, към когото изпитваше голяма вражда, като италиански свещеник.

— Моля ви, Преподобни отче — обърна се д-р Баление към Родин, — продължавайте да демонстрирате тази ваша издръжливост, защото гърдите ви вече се оправят. Остава да изтърпите най-тежката минута, но тя ще ви донесе излекуването.

Болният зае предишното положение. В този момент се върна отец д’Егрини и Родин с поглед го попита дали е свършил работа. Отчето отвърна утвърдително.

По знак, даден от доктора, четиримата му помощници започнаха отново да духат в тръбичките. Това причини на Родин такива ужасни болки, че той не можа да сдържи един силен конвулс на тялото, от който гърдите му се приповдигнаха, от гърлото му се изтръгна страшен вик. Вик свободен и звучен…

Д-р Баление не можа да овладее възторга си:

— Гърдите олекнаха! Белите дробове работят… гласът му се връща… Духайте, господа, духайте. А вие, Преподобни отче, — обърна се той весело към Родин, — ако можете викайте, крещете, не се стеснявайте… и аз заедно с вас ще се радвам на изцелението. Всичко мина великолепно, сега дързост… ще разглася това излекуване — чудо…

— Прощавайте, докторе — рече тихичко отец д’Егрини, — но Негово Високо Преосвещенство е свидетел, че аз пръв дадох дума да разглася това изцерение, това истинско чудо…

— Това не е толкова важно сега — сухо отвърна д-р Баление, който много обичаше своите методи на лечение.

Като чу думите на околните, че вече оздравява, Родин сякаш се промени. Лицето му доби някаква странна, дяволска хубост. В очите му заблестя гордост и тържество. Явно бе, че този човек-звяр усещаше прилива на сили и живот в себе си, усещаше адските злини, които щеше да причини в бъдеще… Навярно точно това усещане му даде неземна сила сред ужасните болки да изговори първите думи: