Йожен Сю - Скитникът евреин

Докторът прочете високо това послание, от което кардиналът и отец д’Егрини останаха още по-смаяни.

— Ще трябва вече да си легнете, Преподобни отче — каза д-р Баление.

Родин написа: „Пригответе се за операцията. Аз имам да напиша някои заповеди. Щом станете готов, ми се обадете.“

След това Родин подаде един плик на отец д’Егрини, а на отделно листче бе написал указанието, което гласеше: „Изпратете веднага това писмо на агента, който изпраща анонимните писма на маршал Симон.“

Отец д’Егрини чинно се приведе:

— Тозчас, Преподобни отче. Ще поверя работата на едно отговорно лице.

— Преподобни отче, — обърна се д-р Баление към Родин, — нали бездруго искате да пишете, това можете да сторите и след като си легнете. През това време аз ще се приготвя…

Родин кимна в знак на съгласие и стана. Веднага пролича, че само волята не е достатъчна, за да го поддържа и той се олюля, като неволно приседна на стола. Погледът му с безпокойство потърси очите на д-р Баление.

— Не се безпокойте… Облегнете се на мен и на отец д’Егрини.

По този начин Родин успя да стигне до леглото и легна. Веднага му бяха подадени мастилницата и перото като за опора послужи един блок. Без да чака повече, Родин веднага започна да пише отново. Бе видно, че силите бързо го напускат.

През това време лекарят се обърна към отец д’Егрини:

— Смятате ли, Преподобни отче, че ще имате достатъчно сили да ми окажете съдействие при извършване на операцията? Можете ли да поемете такава отговорност?

Д’Егрини побърза да го прекъсне:

— Не, не… дори и като войник не можах да свикна да гледам кръв…

— В нашия случай кръв няма да има, но…, — д-р Баление се замисли за момент, след което продължи, — ще бъде още по-неприятно. Затова ще е по-добре, ако извикате трима от нашите преподобни отци, които да ми помагат. Бъдете така добър, излизайки, да помолите господин Русьоле да донесе инструментите.

Отец д’Егрини бързо напусна стаята.

Тогава кардиналът се приближи до д-р Баление и разтревожен го попита:

— Болният не се ли намира в голяма опасност?

— Ако издържи операцията, Ваше Високо Преосвещенство, гарантирам, че ще се оправи.

— Точно това е въпросът: ще издържи ли?

— Не знам, какво бих отговорил на него, Ваше Високо Преосвещенство, но на вас заявявам, че надежда има…

— Ако все пак, ако не издържи, ще има ли време да му се отдадат полагаемите се почести публично?

— По мои изчисления, ако се стигне до трагичен изход, той ще живее около четвърт час, Ваше Високо Преосвещенство.

— Това време е недостатъчно, но… какво да се прави…

След този кратък разговор кардиналът се оттегли до един от прозорците и започна тихичко да барабани с пръсти по стъклото, мислейки си за блясъка на гробницата, която толкова много желаеше да осигури на Родин…

В този момент влезе господин Русьоле, носейки голяма квадратна кутия. Приближи се до една ракла и на мраморния плот нареди инструментите, нужни за операцията.

— Колко приготвихте? — попита лекарят.

— Шест, господине.

— Четири ще са достатъчни, но нека има резерв. Памукът ми се струва малко сплъстен…

— Вижте го сам.

— Добре, добре…

— Как се чувства Негово Преподобие? — осведоми се ученикът.

— Гърдите му са много зле, дишането му е утежнено, гласът съвсем се изгуби, но според мен все още има надежда…

— Най-много се страхувам, господине, че Негово Преподобие няма да издържи ужасните болки…

— Ще видим, ще видим… В крайна сметка ние сме длъжни да направим всичко възможно. По-добре запалете свещта, че всеки момент ще пристигнат помощниците ни.

И наистина, след няколко минути влязоха, водени от отец д’Егрини, трима свещеници, които същата сутрин се разхождаха из двора на къщата на улица „Вожирар“. Двамата бяха възрастни, но с червендалести бузи, а третият, макар и млад имаше измъчен вид. Бяха облечени в черни дрехи с бели нагръдници, а на главите си носеха четвъртити шапчици. Видът им излъчваше готовност да помогнат на д-р Баление в рискованата операция.

— Много ви благодаря, преподобни отци — посрещна ги учтиво д-р Баление, — за готовността да ми помогнете. Вашата задача не е много трудна и аз се надявам, че с Божията помощ тази операция ще изправи на крака отец Родин.

Тримата новодошли, като по даден знак, нажалени вдигнаха погледи към небето, след което се поклониха.

През цялото това време Родин не се интересуваше какво става в стаята и продължаваше да пише хладнокръвно. От време на време дишането му се затрудняваше и при един такъв пристъп, по-силен от предишните, д-р Баление разтревожено се обърна към своя ученик: