Йожен Сю - Скитникът евреин

Отец д’Егрини за миг се замисли над изреченото, но бързо се оживи:

— Чудесна мисъл, Ваше Високо Преосвещенство! Това трябва да се запомни! Тази мисъл би могла лесно да се възприеме…

Това моментно въодушевление бе прекъснато от Родин, който даде знак на отец д’Егрини да се приближи и му подаде второто писмо, придружено с късче хартия, на което бе написано: „Да се изпълни, преди да измине един час.“

Отец д’Егрини прочете бързо второто писмо и почти извика:

— Точно това е истината… как не се бях сетил… По този начин преписката между Агрикол Балдуин и господин Харди вместо да ни навреди, може да ни е от полза. Наистина — допълни отчето като се приближи отново до кардинала, — наистина учудването ми няма граници… Гледам, чета, но не мога да повярвам на очите си… Преди малко беше на прага на смъртта, а сега пише уверено, с бистър ум. Дали не сме свидетели на някое от онези явления, когато душата властва над тялото?

В това време врата се отвори и в стаята влезе забързан д-р Баление. Като видя зад писалището Родин да пише полугол, той не се въздържа и направо извика:

— Не знаете ли, Ваше Високо Преосвещенство, както и вие отче…, че убивате по такъв начин този нещастник?! Ако психическото му състояние го е вдигнало, то вие трябваше да го вържете за леглото и насила да го задържите.

След тези гневни думи д-р Баление бързо се приближи до Родин и хвана ръката му. Той се надяваше, че ще усети суха и трескава кожа, а тя бе еластична и почти изпотена. Учуден, лекарят направи опит да му премери пулса. Сякаш нищо не се бе случило, Родин продължаваше да пише със свободната си дясна ръка.

— Какво чудо! — възкликна д-р Баление, — от осем дена насам включително и тази сутрин пулсът му бе силно учестен, с прекъсвания, а сега е абсолютно нормален… Умът ми не го побира… Какво е станало тук?… Как да разбирам това, което виждат очите ми? — обърна се той към отец д’Егрини.

— Преподобният отец, на когото първо се изгуби гласът, последвано от криза на отчаяние вследствие лошите новини, — каза отец д’Егрини, — дотолкова ни изплаши, че по едно време си мислехме, че може да умре. — А то, сам виждате какво стана… Негово Преподобие намери в себе си сили да стане и да отиде до писалището, където от десет минути в пълно съзнание пише неща, които изумяват с логиката си…

— Тогава няма никакво съмнение, че именно голямото отчаяние му е вдъхнало сили за тази рязка промяна. Дори съм уверен, в подобна ситуация шансовете за успех на операцията се увеличават многократно.

— Още ли настоявате за тази операция? — попита тихо отец д’Егрини, за да не смущава Родин, който продължаваше да пише.

— Тази сутрин все още не бях напълно убеден, но след настъпилата промяна тя просто е наложителна. След моментния прилив на сили може да се очаква срив, затова трябва да побързаме…

— Което навярно ще рече — прекъсна го кардиналът, — че може да мине и без операция?

— Това моментно състояние на волята и духът нямат трайни благоприятни последици и дори могат да имат фатални последици, Ваше Високо Преосвещенство.

— А съобщихте ли му за операцията и колко тя е сериозна?

— Почти, Ваше Високо Преосвещенство.

— Тогава е време да бъде уведомен.

— Точно това смятам да сторя, Ваше Високо Преосвещенство — изрече бързо д-р Баление.

След това той се приближи до пишещия, който улисан не бе чул досегашния разговор и започна да му говори със сериозен, твърд глас:

— Искате ли, Ваше Преподобие, да бъдете на крака само за осем дена?

Родин направи знак, с който сякаш искаше да каже: „Та не съм ли вече на крака?“

— Не се залъгвайте — отговори лекарят, — това моментно състояние е превъзходно, но ще трае много малко и ако не се възползваме от него за извършване на операцията, за която ви споменах, открито мога да заявя, че последиците… Не мога да отговарям за тях.

Д-р Баление за момент помисли, че болният се колебае, затова продължи решително:

— С една дума, кажете, Преподобни отче, искате ли да живеете или не?

Родин веднага написа нещо след тези думи на доктора и му подаде листчето, където се четеше следното: „За да живея, съм съгласен да ми отрежете ръцете и краката. Готов съм на всичко.“ Помъчи се да стане след това, но докторът го спря.

— Длъжен съм, Преподобни отче, да ви съобщя, че операцията е доста опасна и болките, които ще изпитате, ще бъдат страшни.

Родин повдигна равнодушно рамене и написа следното: „Оставете ми главата, а всичко останало… вземете!“