Йожен Сю - Скитникът евреин

Отец д’Егрини разгърна следващата бележка, прочете я и рече:

— Това съобщение, отнасящо се до маршал Симон, не е съвсем лошо, но не е и задоволително, защото ни уведомява за подобрение на положението му. Но когато сравним тази информация с останалите, тогава ще можем да съдим за нейната истинност.

Родин даде знак на отец д’Егрини да побърза и отчето зачете:

„Уверяват, че от няколко дни насам духът на маршал Симон не е дотам неспокоен, недотам развълнуван. Напоследък прекарал два часа с дъщерите си, което от доста време не било му се случвало. Навъсеното лице на неговия войник Дагоберт от ден на ден става по-засмяно, което може да се приеме за доказателство, че е настъпило значително подобрение в състоянието на маршала. Последните писма без подател били познати по почерка и войникът ги върнал на разносвача. Трябва да се помисли да се пращат по друг начин.“

След това отец д’Егрини изгледа Родин и му каза:

— Ваше Преподобие без съмнение смята, че тази бележка не е дотам задоволителна, нали?

Родин наведе глава. По набръчканото му чело се виждаше колко страда, че не може да говори. Два пъти постави ръката си на гърлото и изгледа отец д’Егрини притеснено.

— Ех — въздъхна отчето ядосано, след като прочете и следващия текст, — заради едната ни днешна сполука този ден ни докара други неприятности!

Като чу тези думи Родин рязко се обърна към отец д’Егрини, протегна към него ръка и го заразпитва с поглед. Кардиналът, който споделяше същото безпокойство, попита отец д’Егрини:

— Какво се съобщава в тази бележка, драги ми отче?

— Ние мислехме, че никой не знае за пребиваването на господин Харди в нашата къща — отговори отец д’Егрини, — но ме е страх, че Агрикол е открил жилището на бившия си господар и му е предал писмо чрез един наш слуга. И така — ядовито прибави отец д’Егрини, — през тия три дни, в които не можах да се срещна с господин Харди в стаята, където живее, някой от слугите му се е оставил да бъде подкупен… Там има един с едно око, на когото никога не съм вярвал… Не, не ми се иска да приема това предателство, чиито последствия биха могли да бъдат много плачевни. От всички, аз най-добре зная, как стоят работите и твърдя, че една подобна преписка може да развали всичко, като събуди у господин Харди стари спомени и случки, приспани с големи усилия. По този начин може за един ден да рухне всичко, което съм направил, откакто той живее в нашата къща… Добре е, все пак, че в бележката се говори за съмнения, за страхове, които останалите сведения, на които вярвам повече, няма да потвърдят.

— Не бива да се отчайваме така бързо, драги ми отче — каза кардиналът, — доброто дело всякога е под Божия защита.

По всичко личеше обаче, че това уверение не успокоява достатъчно отец д’Егрини, който изглеждаше умислен и отчаян, а Родин, легнал безпомощно в постелята потреперваше конвулсивно от яд, след чутата лоша новина.

— Да видим накрая, какво пише в бележката, която ми изпраща човек, на когото имам голямо доверие — въздъхна отец д’Егрини. — Не се съмнявам в абсолютната достоверност на неговите сведения. Дано бъде съвсем различна от останалите…

За да си представи читателят какво е било съдържанието на прочетеното трябва да споменем, че изведнъж в стаята настъпи ужасно объркване, редуваха се яростни ръкомахания, реплики на неприкрита омраза.

Отец д’Егрини прочете следното:

„Преди три дена абат Гавриил дьо Ренепон, който досега никога не бе посещавал госпожица Кардовил, дойде някъде към един часа след обед и остана тук приблизително до пет. Непосредствено след неговото тръгване, двама слуги напуснаха двореца: единият отиде у маршал Симон, а другият — първо у Агрикол Балдуин, а след това у княз Джалма.

Вчера, някъде около обед, маршал Симон и двете му дъщери дойдоха у госпожица Кардовил. Малко след това пристигнаха абат Гавриил и Агрикол Балдуин. Проведе се оживен разговор, който продължи няколко часа.

Маршал Симон дойде с кола, но си тръгна пеш, придружен от двете си дъщери. И тримата изглеждаха много радостни. Даже в едно от кътчетата на Елисейските полета маршалът е бил забелязан нежно да прегръща и целува двете момичета.

Последни замъка напуснаха абат Гавриил и Агрикол Балдуин.

Абат Гавриил дьо Ренепон се върна у дома си. Ковачът, когото по много причини трябваше да следим, влезе в една кръчма на улица «La Harpe». След него влязох и аз. Агрикол поиска шише вино и седна в едно затънтено място във вътрешния край на кръчмата. Не пиеше и изглеждаше много замислен. По всичко личеше, че чака някого.