Йожен Сю - Скитникът евреин

— Проклятие! Този пъклен йезуит ме разкри! — каза си кардиналът и удари с крак по пода. — Усети, че първоначалната му тревога го издаде и сега се пази. Нищо няма да измъкна от него. Ще се възползувам поне от слабостта му, ще му досаждам и със заплахи и закани… — Кардиналът не можа да довърши.

Вратата неочаквано се отвори и в стаята влезе отец д’Егрини, който радостно извика:

— Чудесна новина!

Промяната в лицето на отец д’Егрини, неговата бледност, както и забавената крачка показваха, че ужасната случка на площад „Света Богородица“ му е повлияла зле. Все пак той успя да се овладее и когато влезе в стаята, видът му бе тържествуващ.

— Превъзходна новина!

От това съобщение Родин се разтрепера. Все пак успя да се овладее, повдигна наперено глава, а в очите му пробляснаха едновременно любопитство, неспокойствие и проницателност. Мършавата му ръка даде знак на отец д’Егрини да се доближи до леглото, а гласът му прозвуча слаб и дрезгав:

— Кардиналът успя да ме довърши и се чувствувам много зле, но… ако тази „превъзходна новина“… се отнася до Ренепоновия въпрос, мисълта за който не ме напуска, струва ми се, че здравословното ми състояние би могло… да се подобри…

— Разбира се, че ще оздравеете! — почти извика отец д’Егрини, изведнъж забравил препоръката на доктор Баление, с Родин да не се водят важни обсъждания. — Точно така, ще оздравеете! Ето, четете и се радвайте: предсказанията започват да се сбъдват.

Той извади от пазвата си някакво писмо и го подаде на Родин, който веднага го грабна с разтреперени ръце. Само преди няколко минути болният наистина не бе в състояние да продължи разговора с кардинала, както повеляваше благоразумието, нито пък да прочете някакъв текст, но след думите на отец д’Егрини в тялото му сякаш нахлуха нови сили, нова надежда, които дори му позволиха да се надигне и седне. Погледът му живо пробяга по редовете на писмото.

Кардиналът бе смаян от тази внезапна промяна, а лицето му изразяваше искрено съмнение: това ли е същият човек, който преди няколко минути умираше, в това същото легло?

Когато привърши четенето на писмото от гърдите на Родин се изтръгна радостен вик:

— Започна се и… напредва…

От неочакваната радост болният замижа, на лицето му се появи изкривена усмивка, която оголи едри жълти зъби, от които изражението му стана грозно и отблъскващо. Възбудата, която го бе обхванала бе тъй силна, че Родин изпусна писмото.

— Прилоша му! — извика отец д’Егрини и се наведе объркано над болния. — Моя е вината, че не изпълних съвета на доктор Баление…

— Не, не се корете за нищо, — тихо изрече Родин, като дори се приповдигна още повече, за да успокои отчето. — Сега вече вярвам, че наистина тази добра новина ще ме излекува. Ето… погледнете лицето ми, усещам някаква топлина, която преминава през него…

Наистина, лека руменина бе обагрила бледните доскоро скули. Гласът му също бе укрепнал и не звучеше така прегракнал. Следващите му думи бяха изречени с такова въодушевление, че присъстващите се сепнаха.

— Тази първа сполука проправя път и за следващите! Вече виждам бъдещето… да, да… Нашето дело ще възтържествува, защото всички членове на рода Ренепон ще бъдат смазани… Няма да мине много време… ще видите!

Изведнъж той се облегна на възглавницата и пое шумно дъх:

— Ох, радостта ме задавя… гласът ми се схваща…

Кардиналът се обърна към отец д’Егрини:

— Каква е тази работа, все пак?

С лицемерен глас, отчето отговори вежливо:

— Един от рода Ренепон преди три дни е починал, съсипан от разгулния живот, от алкохола и навярно от холерата, над която се присмивал безбожно… Поради здравословното ми неразположение и някои други причини едва днес успях да се сдобия със смъртния акт на тази жертва на безбожието и безпътицата. Хвала на Негово Преподобие, — той посочи Родин, — който още преди време бе казал, че най-големият враг, който имат потомците на този безчестен вероотстъпник, са техните ниски страсти. Именно те днес са наши помощници в борбата с този омразен род. Пример за това е случилото се с Жак Ренепон.

— Както сами се убеждавате, — заговори Родин с немощен глас, който едва се чуваше, — наказанието вече действа… Един от Ренепон вече умря… И недейте забравя, че този акт за смърт след време ще има стойността на четиридесет милиона за Исусовото общество… Защото аз ви…

Последните думи не се чуха, защото отслабналият глас на Родин съвсем бе заглъхнал, но той посочи с пръст челото си, с което недвусмислено показваше, че всичко това е плод на неговия ум и предвидливост.