Йожен Сю - Скитникът евреин

— Уви! Вашата тревога, вашият страх, потвърждават тъжното ми разкритие — поде кардиналът, зарадван от успеха на хитростта си, смятайки, че всеки момент ще разкрие важната тайна. — Затова, отче, вероятно разбирате, че за вас ще бъде много полезно да ми разкажете плановете си и да ми посочите съучастниците си в Рим. Само в такъв случай можете да разчитате на снизхождение и прошка от Светото седалище. Особено ако изповедта ви бъде ясна и обстоятелствена, за да допълни празнините на едно разкритие, станало по време на трескаво бълнуване.

Родин дойде на себе си след първоначалното вълнение, но разбра, че е закъснял и че вече е изигран и злепоставен не от думите, а от изненадата и уплахата си. И наистина, щом разбра, че го обвиняват в подмолни интриги с Рим, йезуитът за миг се изплаши, че се е издал, докато е бълнувал, но след като поразмисли малко, въпреки изтощението, отсъди много разумно. „Ако този хитър римлянин знаеше моята тайна, щеше да се пази и нямаше да ми съобщава. А това означава, че той само се съмнява и аз подсилих подозренията му с неволното си смущение, което не можах да прикрия веднага“. След това той изтри студената пот, която се лееше от студеното му чело. Вълнението засили болките му и тревожното му и без друго състояние, се влоши. Съсипан от умора, той не можа да се задържи повече в седнало положение, и легна.

— Мили Боже! — промърмори кардиналът, стреснат от изражението на йезуита. — Какво ще стане ако умре преди да ми каже нещо и се измъкне от хитро скроената му клопка. — След това той се надвеси над Родин и му каза: — Какво ви е, отче?

— Чувствувам голяма слабост, не мога да ви опиша как страдам.

— Да се надяваме, че кризата ви ще има благоприятен изход, но понеже може да се случи и обратното, за да спасите душата си, трябва веднага и най-подробно да се изповядате. Пък ако ще тази изповед да довърши силите ви. Вечният живот е много по-ценен от краткия земен живот.

— За каква изповед ми говорите, Ваше Високопреосвещенство — подигравателно попита Родин.

— Как за каква? — изненада се кардиналът. — Изповедта за вашите опасни интриги с Рим.

— Какви интриги? — попита Родин.

— Интригите, за които бълнувахте — отговори кардиналът нетърпеливо разгневен. — Вашите признания бяха съвсем ясни. Защо сега отказвате да ги допълните?

— Уверявате ме, че моите признания са били ясни? — произнесе много бавно Родин, защото чувствуваше непреодолима слабост, но твърдата му воля и силния му дух не го напускаха.

— Повтарям — каза кардиналът, — че признанията ви бяха много ясни, с изключение на някои пропуски.

— Тогава защо искате да ги чуете отново?

— Защо ли? — ядоса се кардиналът. — За да заслужите прошка. Защото на разкаялия се грешник, който е изповядал своите грехове, се дава прошка. А на твърдоглавия грешник се дава проклятие.

— Господи, какво мъчение! Този човек бавно ме убива… — бавно прошепна Родин. След малко продължи. — Нали съм казал всичко? Нямам какво повече да добавя. Вие знаете всичко.

— Разбира се, че знам всичко — строго каза кардиналът — Но как го научих? От признанията, които направихте несъзнателно. И може би смятате, че това се брои за изповед? Не, не! Вярвайте ми, моментът е критичен. Смъртта ви заплашва. Затова трябва да треперите, да не произнесете някоя светотатствена лъжа — извика съвсем разярен кардиналът и раздруса ръката на Родин. — Нямате ли страх от Страшния съд ако се осмелите съзнателно да излъжете!

— Нямам намерение да лъжа — мъчително произнесе Родин. — Но ме оставете на мира.

— Най-сетне Бог ви вдъхва разум — въздъхна доволно кардиналът и като реши, че е постигнал целта си, добави: — Послушайте Божия глас. Той ще ви отведе към правия път. Значи вие не се отказвате от думата си?

— Щом съм бълнувал, значи не мога да се откажа. Господи, колко ме боли! Не мога да се отрека от глупостите, които съм говорил, докато съм бълнувал.

— Но ако тези мними глупости съответствуват на действителността! — развика се разярен кардиналът, че надеждите му отново са се провалили. — Ако бълнуването неволно разкрива делата ви…

— Кардинал Малипиери, лукавството ви е по-низостно от моята агония — каза Родин с угаснал глас. — Доказателството за това, че не съм издал никаква тайна, ако изобщо имам такава, е вашето желание да ме принудите да ви я кажа… — И въпреки болките и нарастващата слабост, йезуитът намери сили да се поизправи в леглото, погледна сановника право в очите и подигравателно се усмихна. След това пак се отпусна на възглавницата, хвана гърдите си, изпусна дълга въздишка.