Йожен Сю - Скитникът евреин

Това се случи и с йезуита. Непоколебимата твърдост на характера му и неговата желязна воля, спомогнаха на лечението, провеждано от доктор Баление, и Родин се спаси от болестта, която го повали ненадейно. Но след това започна невероятната му треска, която отново постави живота му на карта. Тази нова опасност разтревожи отец д’Егрини, който въпреки съперничеството и завистта, знаеше, че нещата бяха докарани до там, че само Родин държеше всички нишки на мрежата и само той можеше да изведе делото до добър край.

Завесите на прозорците бяха спуснати, така че до леглото, върху което лежеше Родин, достигаше съвсем слаба светлина. Лицето му беше изгубило синкавия, характерен за болните от холера цвят, но бе станало мъртвешки бледо. Беше измършавял толкова, че сбръчканата му суха кожа очертаваше всяка костица. Мускулите и жилите на дългия му врат се изопваха като въжета. На главата си носеше мръсна шапчица от черна коприна, под която стърчаха сплъстените му коси. Той лежеше върху захабени чаршафи, защото не позволяваше да му сменят постелките. Рядката му, белезникава, отдавна небръсната брада, приличаше на четка. Върху ризата си носеше ленена жилетка, цялата на дупки. Едната му мършава и космата ръка със синкави нокти, висеше извън леглото и държеше носна кърпа, чиито цвят не можеше да се определи.

Ако не бяха двете му блестящи очи, човек би помислил, че насреща си има труп. Погледът му, който съсредоточаваше целия живот и цялата енергия, останали в този човек, излъчваше мъчителна тревога. По лицето му се изписваше ту люта болка, ту необуздано отчаяние, че е прикован към постелята, когато трябва да решава важни въпроси, ту ярост и злоба. Мисълта му беше непрекъснато напрегната и възбудена и това често изчерпваше окончателно силите му. Тогава той потъваше в забвение и започваше да бълнува, след което се събуждаше като от мъчителен сън, споменът за който ужасно го плашеше.

Според мъдрите съвети на доктор Баление, който смяташе, че болният не е в състояние да се занимава с важни работи, отец д’Егрини избягваше да отговаря на въпросите на Родин, относно делото Ренепон, което имаше огромно значение за йезуита, защото той се боеше да не би принудителното му бездействие да навреди на хода на делото. Мълчанието на д’Егрини във връзка с този въпрос и пълната неизвестност около заболяването, караше Родин все повече да се тревожи.

Ето в какво умствено и физическо състояние се намираше йезуита, когато въпреки волята му, кардинал Малипиери влезе при него.

За да се разберат по-добре мъченията на Родин, когото болестта бе осъдила на бездействие и за да се обясни важността на посещението на кардинал Малипиери, нека припомним накратко смелите планове на властолюбивия йезуит, който смяташе, че е съперник на Сикст V и се надяваше да стане равен нему. Тайните му намерения бяха да успее с делото на Ренепон, да стане генерал на своето Общество, сетне в случай на един предвиден отказ от престола, да си обезпечи с богат подкуп болшинството на своята колегия, за да се качи на папския престол и тогава, чрез една промяна в правилника на Исусовото общество, да го подчини на Светото седалище, вместо да го остави с независимостта си, която почти го приравнява към папската власт.

Колкото до възможността да се осъществят тези негови планове ще споменем, че многобройните предшествуващи събития, я оправдаваха. Защото доста прости монаси и свещеници внезапно се издигаха до папската власт. Тяхната нравственост, възкачването на Борджиите, на Юлий II, на много други наместници на Христа, в сравнение с които Родин бе истински светец, оправдаваше неговите стремежи.

Въпреки че целта на потайните интриги на Родин в Рим до този момент беше в пълна неизвестност, във връзка със съмненията, че той е влязъл в споразумение с голяма част от членовете на Светата колегия, подозренията растяха. Една част от този Съвет, оглавяван от кардинал Малипиери се разтревожи и затова кардиналът се възползува от пребиваването си във Франция, за да разкрие мрачните планове на йезуита. В разговора, който предадохме кардиналът толкова настояваше да поговори с преподобния отец, въпреки неговия отказ, защото се надяваше, както ще видим след малко, с хитрост да разкрие тайната за интригите на Родин в Рим. И точно в този важен и сериозен момент Родин се разболя, силите му се парализираха и дейността му замря.

След като постоя известно време на вратата без да помръдне, кардиналът отново тикна шишенцето под носа си и се приближи бавно до леглото на Родин. Йезуитът се разяри от упорството му и тъй като искаше да избегне разговора по много причини, бързо обърна глава към стената и се направи, че спи. Но кардиналът изобщо не се трогна от преструвките му и решен да се възползува от слабостта на Родин взе един стол и въпреки огромното си отвращение, седна до главата на йезуита.