Йожен Сю - Скитникът евреин

Лицето на кардинала изглеждаше тревожно и навъсено. Цветът му, както винаги, бе жълтеникав и жлъчен, тъмните сенки под черните му кривогледи очи, се очертаваха повече от всякога. Той се спря, огледа се боязливо наоколо и помириса няколко пъти едно шишенце с противохолерично лекарство. После, като видя, че е сам, се приближи към едно огледало, окачено над камината и много внимателно разгледа цвета на езика си. Явно остана доволен и извади от една златна кутийка няколко хапчета, сложи ги в устата си, почака да се разтопят и затвори очите си потръпвайки. Щом взе тези предпазни мерки, отново помириса шишенцето и се накани да влезе в съседната стая. Но през тънката стена, която го делеше от нея, чу висок говор и се поспря, за да изслуша разговора.

— Искам да стана! — казваше един слаб, но решителен и заповеднически глас.

— Не може, преподобни отче — отговаряше друг по-силен глас. — Не може!

— Ще видите може или не може — отвърна другият глас.

— Ще си навредите, преподобни отче, не можете да станете. Ако станете болестта ще се повтори и ще умрете. Няма да се съглася с това.

След тези думи се чу шум от кратка борба и стенания, които изразяваха повече яд, отколкото страдание. Гласът продължи:

— Не, не, отче, няма да ви оставя да станете. За по-сигурно ще ви взема дрехите. Време е вече да пиете лекарство. Сега ще ви го приготвя.

В същия момент вратата се отвори и кардиналът видя, че от стаята излиза двадесет и пет годишен мъж, който носеше под мишница стар редингот в маслинов цвят и черни дрипави панталони, които хвърли на един стол. Този мъж беше Анж Модест-Русьоле, първият ученик на доктор Баление. Лицето на младия лекар беше свенливо, кротко и смирено. Косата му отпред бе късо подстригана, а отзад се спускаше до раменете. Щом видя кардинала той първо се изненада, после ниско му се поклони, но не го погледна.

— Най-напред — каза кардиналът с чист италиански акцент на ученика на доктор Баление, поднасяйки шишенцето с камфор под носа си — ме осведомете дали холеричните признаци се повториха?

— Не Ваше Високопреосвещенство, но опасната треска, вследствие на холерата още продължава.

— Добре. Но както виждам, Негово Преподобие не иска да бъде благоразумен. Какъв беше този шум преди малко?

— Негово Преподобие искаше да стане и да се облече, Ваше Високопреосвещенство, но той е толкова слаб, че не може да си свали краката от леглото. Нетърпението го разяжда. Непрекъснато се страхуваме, че силното му вълнение ще го повали отново и ще го умори.

— Доктор Баление идва ли тази сутрин?

— Току-що излезе, Ваше Високопреосвещенство.

— Какво каза той за болния?

— Мисли, че състоянието му е опасно. Негово Преподобие толкова тежко прекара нощта, че господин Баление се разтревожи тази сутрин. Отец Родин беше в такова положение, че за няколко часа кризата можеше да реши живота му. Господин Баление отиде да вземе необходимите неща за една доста сложна операция и скоро ще се върне.

— Това беше ли съобщено на отец д’Егрини?

— Както знаете, Ваше Високопреосвещенство, отец д’Егрини също е тежко болен и от три дни не е напускал леглото си.

— Разбрах за това, преди да тръгна — каза кардиналът — и след малко ще го посетя. Но нека се върнем на въпроса за отец Родин. Щом е в толкова отчаяно състояние и ще бъде подложен на тежка операция, би трябвало да се съобщи на изповедника му.

— Господин Баление му спомена за това, както и за последното причастие, но отец Родин яростно се развика, че непрекъснато го тормозят и смущават и че никой не може да се погрижи за душата му така, както се грижи сам.

— Пресвети Боже, та това не е негова работа — възкликна кардиналът. В гласа му се появиха кресливи нотки. — Не е негова работа, а засяга интересите на Обществото. Преподобният отец трябва да приеме последните тайнства с бляскава тържественост. Смъртта му не може да бъде като смъртта на обикновен християнин! Тя трябва да се разчуе по целия свят. Трябва всички от тази къща, дори и чужденците, да присъствуват на тази сцена, за да направи впечатление на всички начинът, по който той умира.

— Ваше Високопреосвещенство, същото искаха да кажат на Негово Преподобие отец Бризон и отец Брюне, но вие знаете как отец Родин посрещна тези съвети. Господин Баление не смее да настоява пред отец Родин, за да не се повтори смъртоносната криза.

— Тогава ще настоявам аз, защото в това безбожно революционно време, една тържествена християнска смърт би направила огромно впечатление на народа. Дори би било добре, в случай на смъртен изход от болестта, тялото на преподобния отец да се балсамира и да се изложи в църквата според римския обичай. Моят секретар ще даде плана на гробницата, която ще бъде пищна. Според положението, което отец Родин заема в Обществото, погребението му трябва да бъде великолепно. Ще са необходими най-малко шестстотин свещи и около дванадесет кандила край тялото, за да го осветяват. След това могат да се раздадат на хората малки книжки за благочестивия отшелнически живот на преподобния отец и…