Йожен Сю - Скитникът евреин

— Как сте, Ваше Преподобие? — попита той любезно, а италианският му акцент придаваше още по-голямо лицемерие на неговите думи.

Родин се направи, че не чува, въздъхна шумно и не отговори. Кардиналът, въпреки че носеше ръкавици, с погнуса докосна ръката на йезуита, разтърси я леко и още по-високо повтори:

— Моля ви, Ваше Преподобие, отговорете ми.

Родин не можа да скрие яда и досадата си, но продължи да мълчи. Но и кардиналът не беше от хората, които лесно се предават. Той отново разтърси ръката на йезуита с хладнокръвно упорство, което би изкарало от кожата и най-хладнокръвния човек на света, и продължи:

— Вие не спите, Ваше Преподобие. Моля ви, чуйте ме.

Разярен от болката и от раздразнението си, Родин бързо обърна глава, втренчи хлътналите си трескави очи в кардинала, усмихна се иронично и тъжно каза:

— Значи Ваше Високопреосвещенство горещо желае да ме балсамират? И да ме изложат в църквата? Затова дойде тук да ме мъчи и да ускори смъртта ми?

— Аз ли, отче! Боже мой, какво говорите! — и кардиналът вдигна ръка към небето, сякаш искаше да призове Бога за свидетел на чистосърдечното си съчувствие към йезуита.

— Повтарям това, което чух преди малко, Ваше Високопреосвещенство. Стената е съвсем тънка — добави Родин.

— Ако от тези думи сте разбрал, че от цяло сърце ви желая примерна християнска смърт, значи не сте се излъгал, отче. Значи правилно сте чул, че ще бъда спокоен, ако ви видя на висота след добродетелния ви живот и ако бъдете на почит сред вярващите, дори и мъртъв.

— Аз пък ви казвам, Ваше Високопреосвещенство — отговори със слаб глас Родин — че е нечовешко да се изразяват подобни желания пред един болен, който се намира в критично състояние. Да — продължи той с по-голямо въодушевление, което не можеше да се съвмести с отпадналостта му. — Да, трябва да внимавате, защото ако ми досаждате, ако непрекъснато ме притеснявате и не ме оставите да умра спокойно, ще ме принудите наистина да поема към другия свят не по християнски. Предупреждавам ви. Ако мислите да превръщате смъртта ми в назидателна гледка, не сте си направил добре сметката. — От яростта си Родин толкова се измори, че главата му клюмна върху възглавницата и той избърса напуканите си окървавени устни.

— Хайде, хайде, успокойте се, отче — продължи бащински кардиналът. — Не мислете за тези неприятни неща. Няма съмнение, че Провидението ще осъществи чрез вас големите си планове, щом спаси живота ви от толкова голяма опасност. Надявам се, че то ще ви помогне и сега.

Родин измърмори нещо и отново се обърна към стената. Невъзмутимият кардинал продължи:

— Но Провидението показва силата си и по друг начин. Това, което ще ви кажа, е много важно. Затова слушайте внимателно.

Родин, без да се обърне, но с глас, който издаваше страданието му, каза:

— Те искат да умра… Гърдите ми горят… Главата ми ще се пръсне, а те нямат никаква милост. Аз съм обречен…

— Толкова бързо! — прошушна кардиналът със злобна усмивка и сарказъм, а след това се обърна към Родин и му рече: — Простете ми, че настоявам, отче, но направете усилие и ме чуйте. Няма да съжалявате.

Проснат върху леглото, без да продума, Родин повдигна с огромно отчаяние двете си ръце към небето и отново ги отпусна. Кардиналът сви рамене и изговори разчленено, за да го чуе Родин, следните думи:

— По волята на Провидението, докато бълнувахте, вие несъзнателно сте издал много важни неща. — След това той зачака с нескрито любопитство какъв ще бъде резултатът от тази клопка, предназначена за отслабналия ум на йезуита. Но той продължи да стои с лице към стената, направи се, че пак нищо не чува, и не проговори. — Няма съмнение, отче, че вие разсъждавате върху моите думи. И имате право, защото става дума за много важни неща. Да, повтарям, че по волята на Провидението, докато бълнувахте, вие издадохте най-тайните си мисли и разкрихте, за щастие само пред мен, неща, които много сериозно ви злепоставят. С една дума, тази нощ вие разкрихте една от тайните цели на вашите интриги в Рим с доста от членовете на Светата колегия.

След това кардиналът безшумно стана, доближи се съвсем до леглото и се наведе, за да види изражението на Родин. Но Родин го изпревари и след последните думи на кардинала се преметна в леглото, обърна се и седна:

— Издаде се! — промърмори си кардиналът на италиански. След това бързо се върна на мястото си, впи поглед в йезуита радостно.

Въпреки че Родин не долови последните думи на Малипиери, нито пък забеляза тържествуващия му израз, въпреки и слабостта си, разбра, че с това неблагоразумно движение е допуснал грешка. Той хвана челото си с ръка, сякаш главата му се бе замаяла, след това се огледа с безумен плах поглед и пъхна с разтреперана ръка в устата си носната кърпа, като я задъвка несъзнателно.