Йожен Сю - Скитникът евреин

След преживяното вълнение Родин се отпусна на леглото немощен, а ръката му притисна до пресъхналите му устни платнена кърпа. Радостната новина, която бе донесъл отец д’Егрини в действителност не можа да излекува болния Родин, но успя да му вдъхне сили и надежда, макар и само за няколко минути. След преживяното вълнение, той отново изпадна в тежкото състояние, в което се намираше доскоро. Червенината бързо се отдръпна от лицето му, главата му се притисна към възглавницата, а изкривените от болестта ръце заприличаха на железни пръчки.

Когато кризата поотмина, Родин направи знак към отец д’Егрини и кардинала да не се притесняват за него. Дори посочи едно от лекарствата на масата, което трябваше да изпие. Отчето отиде да го вземе и докато кардиналът с видимо отвращение крепеше болния, той му подаде лъжичката с лечебните капки.

— Искате ли да повикам господин Русьоле? — попита отец д’Егрини, поглеждайки очаквателно поуспокоения Родин.

Последният поклати отрицателно глава, след което с пръст и очи посочи писалището в единия ъгъл на стаята, с което явно искаше да каже, че щом му е трудно да говори, би могъл да пише.

— Разбирам ви, разбирам ви отлично, Ваше Преподобие — изрече отец д’Егрини, — но все пак трябва първо да се успокоите. Може би след малко, като си починете, ще ви дам лист…

Разговорът бе прекъснат от силно чукане по външната врата, която бе чак през една стая. В тази стая, по съображения за предпазливост по време на тайната среща с Родин, отец д’Егрини бе помолил да стои господин Русьоле.

Когато отчето се появи при него, господин Русьоле му подаде голям плик.

— Прощавайте отче, че ви безпокоя, но ми заръчаха да ви предам веднага това писмо.

— Благодаря ви, господин Русьоле — каза отец д’Егрини, след което прибави: — Не знаете ли, в колко часа ще дойде господин Баление?

— Скоро ще пристигне, отче, защото иска да направи толкова трудната операция преди да се мръкне. Тя, вярвам, ще има благоприятно въздействие върху отец Родин… Аз подготвям, каквото е нужно за това — допълни господин Русьоле и показа някакви чудновати и страшни инструменти, които отец д’Егрини изгледа с ужас.

— Не знам доколко е сериозен този признак — каза й йезуитът, — но ненадейно се схвана гласът на Негово Преподобие.

— От осем дена насам, този е третият път, когато се случва подобно нещо, — каза господин Русьоле, — затова и операцията, която ще извърши господин Баление, ще засегне именно гърлото и белите дробове.

— А няма ли много да боли? — попита отец д’Егрини.

— Не знам дали хирурзите познават по-трудна операция — отвърна ученикът, — затова господин Баление не съобщи на отец Родин, точно каква ще е операцията.

— Моля ви да останете още в тази стая и щом пристигне господин Баление го доведете веднага.

След това той се върна в стаята при болния, седна до възглавницата и показа писмото:

— Това са няколко противоречиви доклада, относно различни лица от рода Ренепон, които според мен заслужават специално внимание. Внезапното ми заболяване не ми позволи сам да направя нещо, защото днес излизам за първи път. Но не зная, отче, — прибави той, като се поприведе към Родин, — дали здравето ви позволява да ме слушате…

Болният направи жест, в който се четеше молба и отчаяние, от което отец д’Егрини долови някаква опасност, затова се обърна към кардинала. Той още не можеше да се утеши, за това че не успя да разкрие тайната на йезуита. Отчето му посочи писмото и с голямо почитание изрече:

— Позволявате ли, Ваше Високо Преосвещенство, да чета?

Кардиналът наведе глава и отговори:

— Вашите дела, драги ми отче, са и наши дела. Църквата винаги трябва да се радва на онова, което радва и вашето славно Общество.

Отец д’Егрини разпечата писмото и откри в него няколко бележки, изписани с различен почерк. Още след прочитането на първата лицето му се помрачи.

— Но това е голямо нещастие…

Родин рязко изви главата си към него и го погледна въпросително.

— Флорина е умряла от холера — съобщи отец д’Егрини, — и неприятното е това, — допълни преподобното отче, като смачка в ръката си бележката, — че преди да умре изповядала на госпожица Кардовил, че отдавна я следи по заповед на Ваше Преподобие.

Нямаше никакво съмнение, че смъртта на Флорина и разкритието, което бе направила пред своята господарка, нарушаваха в известна степен плановете на Родин, защото той измънка нещо неразбрано, а на лицето му се изписа явно недоволство.