Йожен Сю - Скитникът евреин

След като се заслуша с удоволствие в подрънкването на монетите, един от преподобните отци, се присмя:

— Днес имаме голям приход. Икономът каза неотдавна, че приходите от първото тримесечие възлизат на осемдесет и три хиляди франка.

— Поне лишаваме безбожниците от средства, за да вършат зло — просъска младият свещеник.

— Безбожниците напразно се стараят. Набожните хора са с нас — добави другият свещеник. — Въпреки всички страхове от холерата, билетите от нашата лотария се продадоха за много кратко време. И всеки ден ни носят дарения. Вчера приходът беше много добър. Първо едно малко копие на Венера Калипигска от бял мрамор. Може би някакъв друг подарък би бил по-приличен, но целта оправдава средствата. Второ, една част от въжето, с което е бил вързан за гилотината онзи безчестник Робеспиер и по което има още следи от неговата проклета кръв. Трето, зъб от Свети Карп, сложен в малка златна кутийка. Четвърто, червена кутия от времето на регентството от великолепен короманделски лак, украсена със скъпи бисери.

— Тази сутрин — продължи другият свещеник — донесоха прекрасен дар за лотарията. Представете си една великолепна кама с позлатена дръжка. Острието й е много широко, подвижно и с един изумителен механизъм, който се задействува след като то проникне в тялото и изважда още няколко напречни остриета. Едва ли може да се измисли друго по-убийствено оръжие. Ножницата е облицована с кадифе и обкичена с позлатени плочици.

— За това оръжие ще има много желаещи — каза другият свещеник.

— Надявам се — отговори преподобният отец — и затова, заедно с Венера го сложих в червената кутия при основните неща от лотарията на Света Богородица.

— Какво искате да кажете? — изненада се другият. — Каква е тази лотария на Света Богородица?

— Не знаете ли?

— Не знам.

— Тази идея е на настоятелката Света Перпетуа. Представете си, скъпи отче, че тези предмети ще се разиграят с помощта на една малка фигурка на Света Богородица с пружина, която се навива под роклята й. По този начин тя ще се върти няколко секунди и номерът, върху който спре, ще бъде печеливш 34.

— Остроумно, наистина — каза другият свещеник. — Чудесна идея. Не знаех тази подробност, но имате ли представа колко струва светата чаша, която ще се плати с прихода от тази лотария?

— Отец-прокурорът каза, че светата чаша, заедно със скъпоценните камъни няма да струва по-малко от тридесет и пет хиляди франка, без да се смята предишната, която си взеха обратно и чиято цена, струва ми се възлиза на деветдесет хиляди франка.

— От лотарията ще вземем четиридесет хиляди франка. Значи ще ни стигнат — каза другият преподобен отец. — В такъв случай нашата църква няма да бъде засенчена от великолепието на църквата на господа лазаристите.

— Напротив! Сега те ще ни завиждат, защото тяхната хубава чаша от чисто злато, с която толкова се гордееха, не струва дори и на половината на онази, която ние ще спечелим от лотарията, защото тя не само е голяма, но и цялата е украсена със скъпоценни камъни.

Този приятен разговор за нещастие беше прекъснат. Свещениците от една вяра, която проповядва бедност, смирение, скромност и милосърдие, прибягваха към забранени от закона игри и просеха от народа, за да окичат своите олтари с възмутителен разкош, а в същото време хиляди техни братя умираха от глад и сиромашия пред вратите на великолепните им църкви. И цялата тази нещастна алчност произлизаше от едно-единствено низостно чувство — завистта. Те не се надпреварваха кой да помогне на повече сиромаси, а кой повече богатства да натрупа на светата трапеза.

Една от вратите на градината се отвори и влезе някакъв човек. Преподобният отец каза:

— А! Ето го Негово Високопреосвещенство кардинал Малипиери, който идва да посети Негово Преподобие отец Родин.

— Дано това посещение на Негово Високопреосвещенство има полза за отец Родин.

И наистина, кардинал Малипиери се отправи към другия край на градината и се изкачи в стаята, където живееше отец Родин.

Кардинал Малипиери, когото видяхме да присъствува на срещата у княгиня Сен-Дизие и който отиваше в стаята на отец Родин, беше облечен в цивилни дрехи и загърнат в дълга подплатена мантия от черен сатен. Негово Високопреосвещенство се бе заредил с всевъзможни антихолерични средства и излъчваше силна миризма на камфор. Щом стигна до стълбите на втория етаж, кардиналът почука на една врата, но никой не му отговори. Ала като човек, който познава много добре къщата, той я отвори, премина през едно антре и се намери в друга стая, където имаше легло. Върху една черна маса с чекмеджета бяха подредени много шишенца от лекарства.