Йожен Сю - Скитникът евреин

— Пригответе се, часът удари.

Йезуитът чу тези думи, но остана спокоен в леглото си. Лицето му не трепна, само малките му змийски очички светнаха трескаво и той изгледа присъстващите един по един. След това остави писалката, запечата последното писмо, след което отправи жест към д-р Баление, с който сякаш казваше, че е готов за операцията.

— Най-напред, преподобни отче, ще трябва да съблечем жилетката и ризата ви.

Родин за миг се поколеба, може би от неосъзнато чувство за срам, но след това сам започна да се съблича, подпомаган от д-р Баление.

Родин се изтегна назад, като откри жълто-белезникавите си гърди. Малката копринена мазна шапчица на главата му придаваше в известна степен комичен вид. Той бе толкова отслабнал, че ребрата му стърчаха, изпънали сухата кожа, като очертаваха всички детайли на скелета, напомнящи черни бразди. Ръцете му приличаха на кости, обвити с въжета.

— Господин Русьоле, подайте ми инструментите — каза д-р Баление.

След това той се обърна към тримата свещеници:

— Моля ви да се приближите. След малко ще се уверите, че работата, която трябва да свършите не е толкова тежка…

Докторът започна да разпределя задълженията им. Оказа се, че наистина работата изглежда доста лесна. Той подаде на всеки от четиримата си помощници по един малък стоманен триножник, неголям по размери. В средната си част уредът се уширяваше. Точно в това място бе силно натъпкан с памук. Всеки трябваше да държи този инструмент с лявата си ръка за специално направена дървена дръжка. Дясната ръка трябваше да може да борави с дълга 40–50 см тръбичка, завършваща с форма, която да можеше да приляга на устните. Другият край пък бе измайсторен така, че да можеше да служи за захлупване на триножника.

Тези инструменти изглеждаха безобидни. Отец д’Егрини и кардиналът, които наблюдаваха внимателно всичко, не можеха да разберат, откъде все пак идва опасността за големите болки. Съвсем скоро, обаче, те откриха истинското предназначение на „невинните“ уреди.

След като завърши с указанията, д-р Баление накара четиримата си помощници да доближат болния — по двама от всяка страна на леглото, което бе изтеглено в средата на стаята.

— Сега, господа — изрече д-р Баление, — запалете памука. Точно така… Поставете горящата част върху кожата на Негово Преподобие посредством триножника, в който се намира фитилът. Покрийте след това триножника с края на тръбата, а с уста духайте от другата страна, за да се разпалва огъня… Както виждате, проста работа.

Действително, изобретението изглеждаше доста опростено.

Така запаленият памук и фитили внимателно бяха поставени от двете страни на гръдния кош на Родин. Цялата операция по предварителни изчисления трае седем-осем минути. Хората, познаващи тази странна процедура, твърдят, че болките от разрез на кожата са нищо в сравнение с усещането от допира на огъня.

До този момент Родин бе следил с безразличие приготовленията. Щом обаче четирите триножника легнаха върху тялото му, в един миг само той се изпъна като змия, но не можа да изкрещи, защото бе напълно онемял. От рязкото движение уредите се разместиха и всичко трябваше да започне отначало.

Д-р Баление се приведе над болния:

— Бъдете силен, драги ми отче. Поднесете Богу тези страдания, той ще ги приеме. Аз ви предупредих, че операцията ще е много болезнена, но от друга страна тя е и вашият шанс за спасение. Вие, който до този момент показахте такава смелост, не допускайте сега малодушието да ви надвие.

Родин отвори очи, които бе стиснал след страшната болка. В тях можеше да се открие срам за показаната слабост. В същото време от двете страни на гърдите му можеха да се видят четири широки яркочервени рани.

Като се отпусна отново в леглото, Родин даде знак да му донесат писалката и лист. На него той изписа това, което бе забравил да включи в последното си писмо: „Да не се губи време. Уведомете барон Трипо за постановлението срещу неговия човек Леонард, за да вземе необходимите мерки.“

Като свърши, Родин подаде написаното на д-р Баление, за да го предаде на отец д’Егрини. Всички присъстващи не можаха да скрият учудването и възхищението си от подобно запазване присъствие на духа след изтърпените невероятни болки…

Родин нетърпеливо наблюдаваше отец д’Егрини, сякаш го подканяше час по-скоро да изпълни нареждането. Д-р Баление схвана това негово желание, защото прошепна нещо на д’Егрини и последният бързо напусна стаята.