Йожен Сю - Скитникът евреин

— Ако знаеше, Жак! Слушай, не ме осъждай докато не ме чуеш. Всичко ще ти разкажа. Заклевам се, че ще ти разкажа всичко, без да те излъжа. Този човек — и тя посочи Морок — не ще се осмели да отрече, че дойде и ми каза: „Имайте сърце да…“

— Не те осъждам. Нямам право да те осъждам. Остави ме да умра спокойно. Сега не искам нищо повече — каза Жак с все по-отслабващ глас и отблъсна Цефиза. След това добави с горчива усмивка: — За щастие, желанието ми се изпълни. Много добре знаех какво върша като се съгласих да се надпивам с Морок.

— Не, ти няма да умреш и ще ме изслушаш — извика като полудяла Цефиза. — Ще ме чуеш, както ще ме чуят и всички, които се намират тук. Тогава ще разберат дали съм виновна. Нали така, господа? Аз заслужавам милост. Ще помолите Жак да ми прости, защото ако не успях да си намеря работа, ако бях принудена от беднотия да се продам, не да се обличам великолепно, а за да изкарвам хляба си и да живея при моята нещастна сестра, която е на смъртно легло и е още по-злочеста от мен, струва ми се, има защо да ми простите. Не съм се продавала за собствено удоволствие. — След това тя се обърна към Голчо и по-тихо, потръпваща от ужас, му каза: — Да знаеш Жак, колко е нечестно, колко е отвратително да се продава човек по този начин. Вече предпочитах да умра, вместо да живея така. Тъкмо отивах да се самоубия, когато разбрах, че си тук. — Като видя, че Жак не й отговаря, тя тъжно поклати глава, сключи умолително ръце и каза: — Жак, само една дума, само една думичка ми кажи, за да разбера, че ми прощаваш.

— За бога, господа, изхвърлете оттук тази жена! — извика Морок. — Нейното присъствие просто измъчва приятеля ми.

— Хайде, дъще, бъди разумна — казаха няколко души от компанията, мъчейки се да я отстранят. — Оставете го на мира, елате при нас, нищо му няма.

— Господа, господа! — извика клетницата, обляна в сълзи с вдигнати нагоре ръце. — Изслушайте ме, оставете ме да ви кажа. Ще направя както искате, ще си отида, но за бога, повикайте лекар! Не го оставяйте да умре така. О, боже мой, вижте как жестоко потръпва от болка. Погледнете го, той се гърчи!

— Има право! — каза един от компанията и тръгна към вратата. — Трябва да повикаме лекар.

— Къде ще намерим лекар по това време — каза друг. — Сега те са претоварени с работа.

— Да направим нещо по-добро — рече трети. — Болницата е срещу нас. Да пренесем там нещастника. Ще му окажат първа помощ. Ще го сложим на една дъска от масата и ще го завием с покривката.

— Да, да! Чудесно! — казаха няколко гласа. — Да го пренесем и да си тръгваме вече.

През това време Жак агонизираше. За да го поставят върху дъската от масата, която щеше да служи за носилка, те го повдигнаха с покривката. Цефиза помоли да придружи също Жак до болницата и те се съгласиха. Щом изнесоха умиращия от гостилницата, цялата компания се разбяга. Мъжете и жените побързаха да се загърнат с връхните си дрехи, за да не се виждат смешните им облекла. Многобройни карети бяха повикани, за да превозят маскираните по домовете им. Шествието се разотиваше. Храбростта се бе изчерпила, всички си тръгнаха към къщи.

В този момент на площада пред храма „Света Богородица“ се чу силен вик, който се приближаваше все повече и повече. Тъкмо бяха отнесли Жак до външната врата на гостилницата. Морок и Нини-Мулен стараейки се да си пробият път през тълпата, за да се доберат до болницата, вървяха пред носилката, но струпалият се набързо народ ги възпря и в другия край на площада, на ъгъла на църквата, се чуха още по-страшни крясъци.

— Какво има? — попита Нини-Мулен един човек с вид на разбойник, който застана пред него. — Какви са тези викове?

— Още един отровител, когото разкъсват, както онзи, чието тяло преди малко хвърлиха в реката — отговори човекът. — Ако искате да погледате, елате след мен. И побързайте, защото иначе не ще успеем да видим нищо.

Той едва завърши думите си и нов крясък се разнесе, заглушавайки врявата на тълпата, през която с огромна мъка пренасяха тялото на Голчо. Сърцераздирателният вик, разнесъл се преди малко, беше на Цефиза. Жак, единият от седемте наследници на рода Ренепон, издъхна в ръцете й.

Нещастно съвпадение! В същия миг, в който викът на Цефиза предизвести смъртта на Жак, на площада пред храма „Света Богородица“, се разнесе крясъка на човек, когото убиваха. Неговият далечен, умолителен и ужасен от страх вик, приличаше на последния вопъл на човек, който със сетни сили се съпротивлява на убийците си. Морок застина от изненада.