Йожен Сю - Скитникът евреин

— Дайте знак! — каза смело Голчо. — С треперещата си ръка той хвана бутилката, но вместо да напълни чашата си, изведнъж каза на Морок: — Не ни трябват чаши! По-добре е с бутилката. Съгласен ли си?

Вместо да отговори Морок поднесе бутилката към устните си и само сви рамене.

Жак го последва.

През жълтеникавото, но прозрачно стъкло на бутилките можеше много добре да се следи постепенното намаляване на питието.

Каменното лице на Морок, бледото и слабо лице на Жак, по чието чело потекоха едри капки студена пот, се осветяваха от синкавия пламък на пунша. Всички бяха приковали погледите си върху двамата с онова любопитство, което неволно предизвикват жестоките зрелища.

Жак държеше бутилката в лявата си ръка, но изведнъж рязко сви пръстите си на дясната. Косата му залепна за челото и върху лицето му се изписа огромна болка. Въпреки това, той продължи да пие, само за миг отлепи гърлото на бутилката от устните си, сякаш искаше да си отдъхне. Погледна към Морок и срещна насмешливия поглед на Пророка, който продължаваше да пие с обикновеното си хладнокръвие. Стори му се, че по този начин той иска да покаже победата си, затова веднага вдигна шишето и жадно продължи да пие…

Силите му вече бяха изчерпани, ужасен огън гореше в гърдите му. Болките му бяха много силни… Той не можа да ги изтърпи, главата му увисна настрани, челюстите му затрепериха конвулсивно, счупи със зъби гърлото на бутилката, вратът му се схвана, спазми сгърчиха крайниците му и той падна в безсъзнание.

— Жак! Синко! Няма нищо! — извика Морок, в чиито поглед светеше дяволска радост.

Той остави бутилката на масата и тръгна да помогне на Нини-Мулен, който напразно се мъчеше да свести Голчо.

Тази внезапна болка, която бе почувствувал той, не показваше никакви признаци на холера. Въпреки всичко, огромен страх обхвана присъствуващите. Една от жените изпадна в нервна криза, а друга започна да пищи.

Нини-Мулен остави Жак в ръцете на Морок и се втурна да търси помощ. В същото време вратата неочаквано се отвори и духовният писател така се изненада, че се дръпна назад, когато видя пред себе си едно лице.

Пред Нини-Мулен се показа Вакханалната царица — онази светла и весела героиня на толкова много луди веселби. Сега тя беше отслабнала, с разрошени коси и хлътнали бузи, с вдлъбнати очи и облечена в дрипи. Тя бе сянка на предишната: прекрасното й някога лице бе повехнало от бедността и страданията.

Цефиза влезе в стаята и спря. Мрачният й и неспокоен поглед се мъчеше да проникне през мрака и да открие онзи, когото търсеше. Внезапно девойката се разтрепери и пронизително изпищя. На синкавата светлина на пунша, тя видя Жак, чиито конвулсивни движения не можеха да укротят Морок и още един от компанията.

След първата уплаха, подтиквана от любовта си, Цефиза извърши нещо, което вършеше често, подтиквана от радост и удоволствие. За да скъси разстоянието, както бе пъргава и лека, тя се покачи на масата, премина внимателно между бутилките, чашите и чиниите и с един скок стигна до Голчо.

— Жак! — извика тя, без да забележи звероукротителя и се хвърли върху любовника си. — Жак! Аз съм, твоята Цефиза!

Голчо като че ли дочу този познат глас, обърна инстинктивно глава към Вакханалната царица, без да отвори очи, и дълбоко въздъхна. След малко схванатите му крайници се отпуснаха, леко потреперване замени конвулсиите и след няколко минути клепачите му с мъка се повдигнаха, за да види тя неговите премрежени и угаснали очи.

Коленичила, Цефиза обсипваше със сълзи и целувки ръцете на любовника си и говореше с глас, прекъсван от плача й:

— Аз съм твоята… Цефиза… Жак, пак те намерих… Не те изоставих по моя вина… Прости ми…

— Нещастнице! — извика Морок, ядосан от срещата, която можеше да провали плановете му. — Да не искате да го довършите! Тази среща може да бъде фатална за него, в положението, в което се намира. Затова се махнете!

Той хвана грубо Цефиза за ръка, а в това време Жак, като че ли събуждайки се от дълбок сън, започна да различава какво става около него.

— Пак ли вие? — извика Вакханалната царица, разпознавайки Морок — Вие, който ме разделихте с Жак… — И тя не довърши, защото в този момент й се стори, че Голчо се съживява.

— Ти ли си, Цефиза? — прошепна Жак.

— Да, аз съм — развълнувано отговори тя. — Аз съм. Дойдох… И сега ще ти кажа… — Тя не можа да продължи, стисна силно двете си ръце и по бледото й изнемощяло и обляно в сълзи лице, можеше да се прочете отчаяние, вдъхнато от изумителната промяна на Жак.