Йожен Сю - Скитникът евреин

Той разбра причината за изненадата й, изгледа страдащото и измършавяло лице на Цефиза и рече:

— Горкото момиче! Сигурно си изтърпяло много неприятности. Аз също… Не мога да те позная.

— Да — каза Цефиза — Много скръб и много тегло. И нещо още по-лошо — настръхна тя и червенина обля бледото й лице.

— Какво по-лошо може да има? — попита Жак.

— Ти също си страдал много — не отговори на въпроса му Цефиза.

— Канех се вече да си ида от този свят, но се върнах за малко, защото ти ме повика. Чувствувам, че това не е шега — и Жак сложи ръка на гърдите си. — Но сега вече ми е все едно. Видях те, не ще умра с благодарност.

— Ти няма да умреш. Жак, аз съм тук.

— Чуй ме, Цефиза! Дори ако бях погълнал разпалени въглени, едва ли щеше да ме гори така. Вече цял месец усещам, че постепенно изтлявам. Този господин — и той кимна към Морок с глава — този приятел имаше за цел винаги да подклажда огъня. Вече не ми е жал за живота. Отучих се да работя, свикнах да живея разпуснато и в пиянство, сигурно щях да се превърна в голям негодник. Затова предпочетох да му позволя да разпалва огъня в мен.

— Ти си неблагодарник! — сви рамене Морок. — Току-що сам ми подаде чашата си и аз ти налях. Честна дума, сигурен съм, че още дълго време ще пием заедно.

От известно време Цефиза не сваляше очите си от Морок.

— Казах ти, че от много време разпалваш огън в мен, за да ме изгориш — повтори Жак. — Така няма да мисля, че съм умрял от холера. Ще решат, че съм се изплашил от ролята си. Не те коря, скъпи приятелю — усмихна се иронично той. — Ти изкопа гроба ми с удоволствие. Вярно е, че понякога като поглеждах огромната дупка, в която трябваше да падна, се дърпах назад, но ти, скъпи приятелю, отново безмилостно ме тласкаше към трапа и казваше „Върви, глупчо, върви.“ И аз наистина вървях, и ето че стигнах…

Казвайки това, Голчо се изсмя зловещо и тръпки побиха околните, които все повече и повече се трогваха от тази сцена.

— Приятелю — студено каза Морок — послушай съвета ми и…

— Благодаря, зная какви са твоите съвети. Вместо да те слушам, предпочитам да говоря с моята нещастна Цефиза. И преди да вляза в гроба да й кажа всичко, което разяжда сърцето ми.

— Мълчи, Жак! Причиняваш ми болка! — рече Цефиза. — Казвам ти, че няма да умреш.

— В такъв случай, дължа живота си на теб — каза прочувствено Жак и останалите се разсмяха. — Да — продължи Голчо, — когато дойдох на себе си и те видях бедно облечена, усетих, че ми става по-леко. Знаеш ли защо? Защото си казах „Горкото момиче устоя на думата си и предпочете да работи, да тегли, да пати, да търпи лишения, вместо да си намери друг любовник, който би могъл да й даде поне онова, което й давах аз, доколкото можех“. Честна дума, Цефиза, това облекчи душата ми. Имах нужда да го разбера, защото изгарях, както и сега — добави той със стиснати от болка ръце. — Най-сетне се почувствувах щастлив и ми стана по-добре. Затова съм ти много благодарен, скъпа моя, добра и мъжествена жена. Ти си имала право, защото аз винаги съм те обичал. И по време на най-ниското си нравствено падение, когато си спомнях за теб, винаги чувствувах, че съм бил и по-добър, разкайвах се и ти благодарях за това — каза Жак с пламнали очи, в които се появиха сълзи. — Ще ти благодаря и сега. — И той подаде на Цефиза студената си ръка. — Ако умра, ще умра благодарен. Ако остана жив, ще живея щастливо. Дай си ръката, скъпа Цефиза! Дай си ръката, ти постъпи като честна и искрена жена.

Вместо да хване ръката на Жак, Цефиза коленичи, сведе още по-ниско главата си към земята и не посмя да погледне в очите приятеля си.

— Защо не ми отговаряш? Защо не хванеш ръката ми?

След тези въпроси момичето се разплака. Смазана от срам тя стоеше смирено и челото й почти се опираше в нозете на Жак. Той много се изненада от мълчанието и поведението на Вакханалната царица, погледна я с още по-голяма почуда, чертите му все повече и повече се изменяха и той попита почти шепнешком:

— Цефиза… Сещам се. Ако не хванеш ръката ми, значи… — След това гласът му секна и след кратко мълчание той добави задавено: — Когато преди шест седмици ме откараха в затвора, ти ми каза: „Заклевам се в живота си, Жак, ще работя и ако потрябва ще живея съвсем бедно, но честно“. Така ми обеща тогава. Зная, че никога не си ме лъгала и затова ако сега ми кажеш, че си удържала на думата си, аз ще ти повярвам.

Вместо да отговори Цефиза заплака и прегърна в запъхтените си обятия колената на Жак. И странно, човекът, който се бе превърнал в скот от пиянство и разпуснат живот, който излизайки от затвора се бе поддал на всички убийствени подстрекателства на Морок, същият този човек почувствува страшна болка в сърцето си щом разбра от нямото признание на Цефиза, че тя му е била невярна. В първия миг Жак се почувствува ужасно. Въпреки че бе отпаднал и чувствуваше невероятна слабост, той успя да се изправи на крака. Лицето му се сбръчка от ярост и отчаяние и преди околните да се осъзнаят, грабна един нож и замахна с него към Цефиза. Но тъкмо когато трябваше да нанесе удара се отврати от своя замисъл, захвърли ножа, отпусна се върху един стол и закри лицето си с ръце. Щом Цефиза чу вика на Нини-Мулен, който с известно закъснение се спусна към Жак, за да изтръгне ножа, тя изправи глава. Видът на Голчо нарани сърцето й. Тя го прегърна въпреки съпротивата му и хлипайки, извика: