Йожен Сю - Скитникът евреин

— Проклятие! — извика той. — Проклятие! Това е гласът на отец д’Егрини, когото убиват.

Трябва да разкажем с няколко думи предшествуващите събития.

Сцените, които ще опишем, са жестоки, но се надяваме, че те ще послужат за урок и ще породят отвращение във всеки, който дръзне да насъсква освирепялата от невежество и мизерия тълпа. Както казахме, из Париж се носеха много глупави и много тревожни слухове: говореше се не само, че се тровят болните и водата в общите чешми, но също и че били заловени лоши хора, които хвърлят мишеморка в буретата на кръчмите.

След като свърши една работа при отец д’Егрини, който го чакаше в малката къща на Архиепископския площад, Голиат трябваше да дойде при Морок. Исполинът влезе в една кръчма на улица Каландърска да се почерпи. Той изпи две чаши вино и извади пари да плати. Докато чакаше кръчмарката да му върне рестото, Голиат съвсем несъзнателно се облегна върху едно отворено буре с вино, което се намираше до него. Високият му ръст, ужасният му поглед и дивашкото му лице и без това бяха разтревожили кръчмарката, която вече бе дочула слуховете за отровителите. Но щом видя, че Голиат слага едната си ръка върху бурето, тя се изплаши и извика като полудяла:

— Боже мой, вие пуснахте нещо в бурето!

Щом чуха тези думи двама-трима от гостите скочиха и отидоха при кръчмарката, а единият от тях извика силно:

— Този човек е отровител!

Голиат нищо не подозираше за слуховете, които се носеха из града и в първия момент не разбра в какво го обвиняват. Гостите викаха все по-силно и всеки му задаваше въпроси. Но тъй като той бе уверен в силата си, само сви рамене и грубо си поиска рестото от пребледнялата и изплашена кръчмарка.

— Разбойнико! — извика един от гостите толкова силно, че дори минувачите се спряха край кръчмата. — Ще ти върнат рестото, когато покажеш какво пусна в бурето.

— Че какво може да е пуснал в бурето — попита един от минувачите.

— Сигурно този човек е отровител — каза друг.

— В такъв случай, трябва да го арестуват — отговори трети.

— Да, да! — казаха гостите на кръчмата, повлияни от общия страх. Трябва да го арестуват. Заловиха го, че пуска отрова в едно буре с вино.

Думите „сигурно този човек е отровител“ веднага се понесоха из тълпата, която все повече нарастваше и се трупаше пред вратата на кръчмата. Разнесоха се глухи заканителни викове. Обвинителят, който пръв заподозря Голиат в намеренията му като видя, че всички околни споделят страха му, реши да се покаже добър и смел гражданин, хвана исполина за врата и му каза:

— Хайде, разбойнико, да дадеш обяснение пред пристава.

Голиат и без това беше много ядосан от обидите, чието истинско значение не разбираше, а сега се разяри и от ненадейното нападение, отстъпи пред естествената си грубост, повали противника си на масата и го смаза от бой. Докато траеше побоя няколко бутилки и две-три стъкла от прозореца се строшиха с трясък, а изплашената кръчмарка се развика, колкото й глас държи:

— Помощ! Стража! Отровител! Убиец!

От неистовия шум и крясъците на кръчмарката, тълпата се разрастваше и онези, които бяха отвън се притекоха на помощ, за да заловят Голиат. Благодарение на Херкулесовата му сила, след няколкоминутна борба, той най-сетне повали на земята двама от най-разпалените нападатели, отблъсна другите, доближи до тезгяха на кръчмарката, засилен с главата напред като разярен бик и се спусна към тълпата, която преграждаше вратата. След като си проби път с помощта на широките си рамене и исполинските си ръце, той премина през множеството и се спусна да бяга с всичка сила към площада пред църквата „Света Богородица“ с разкъсани дрехи, гологлав и с пребледняло разярено лице. Доста народ се втурна след него с крясъци „Спрете, спрете, отровителя!“.

Щом чу тези думи и видя тичащия човек със зловещо лице, един месар, минаващ оттам, който носеше на главата си голям празен кош, го хвърли в краката на Голиат, той се препъна и падна. Месарят мислеше, че ще извърши страхотен подвиг, ако се нахвърли като побесняло куче върху Голиат, двамата паднаха на земята и той извика:

— Помогнете, помогнете! Този човек е отровител.

Тази сцена се разиграваше близо до Съборната църква, но доста далеч от тълпата, който се трупаше пред вратата на болницата „Отел-Диьо“, и гостилницата. Беше надвечер. При силните викове на месаря, няколко групи, предвождани от Цибул и каменоделеца, хукнаха към мястото на борбата, а в същия момент преследвачите на мнимия отровител стигнаха до площада.