Йожен Сю - Скитникът евреин

Като видя заплашителната навалица, която го приближаваше, Голиат продължи да се защищава от месаря, но почувствува, че е загубен, ако не срази противника си. Със силен удар той размаза челюстта му, успя да се измъкне от ръцете му, изправи се и направи няколко крачки като замаян. Но не успя да продължи — беше обграден отвсякъде. Зад него бяха стените на Съборната църква, а отдясно, отляво и отпред тичаше побеснялата тълпа. Виковете на месаря, който се надигна окървавен, още повече разпалиха общия гняв. За Голиат моментът беше ужасен. Той остана сам сред едно пространство, което бавно се стесняваше и беше заобиколен от три страни от неприятели, които го приближаваха със заканителни викове. И както глиган, който преди да реши да се противопостави на разярените кучета, се завърта два пъти около себе си, изплашения Голиат направи няколко бързи и нерешителни крачки, после отчаян от невъзможността да избяга, разбра, че не може да очаква нито милост, нито съжаление от една тълпа, отдадена на сляпата си глуха ярост и смяташе, че постъпката й е справедлива. Тогава той реши да продаде скъпо живота си. Бръкна в джобовете си за ножа, но като не го намери стъпи на левия си крак в позата на борец, протегна присвитите си жилести, твърди като желязо ръце, и безстрашно зачака нападението.

Първа до него приближи Цибул. Старата запъхтяна вещица, вместо да се хвърли отгоре му, спря, наведе се, събу една от дървените си обувки и с такава сила я запрати срещу исполина, че го удари право в едното око, откъдето потече кръв и то наполовина изскочи от очната яма. Голиат хвана с две ръце лицето си и страшно извика от ужасната болка.

— Извадих му окото! — разсмя се Цибул.

Разярен от болката, вместо да чака първите удари, които нападателите му още се двоумяха дали да нанесат, Голиат пръв се спусна към тях. (Каменоделецът, достоен за негов противник, беше изтласкан от тълпата). Тази борба беше неравна, но отчаянието удвояваше силата на исполина и нещастникът не се предаде толкова бързо.

Известно време се виждаше как исполинската му ръка се вдига във въздуха и се спуска като чук върху глави и лица, а окървавената му глава се навеждаше назад, хваната за косите от някой противник. Внезапното отстъпване и залитанията на тълпата показваха неимоверната решителност на защитата му. В това време се появи и каменоделецът и Голиат беше повален на земята. Разнесе се продължителен вик на свирепа радост. Безбройни запъхтени гласове крещяха „Смърт на отровителя!“. Тогава започна една от онези убийствени сцени, които са по-подходящи за човекоядците и които са толкова невероятни, защото техни свидетели и дори понякога съучастници стават много честни хора, заблудени от глупавите слухове или предразсъдъци, които се поддават на общото увлечение, на общата свирепост и мислят, че вършат справедливо дело.

Кръвта се лееше от раните на Голиат и вдъхваше на нападателите му нова ярост. Много ръце се стовариха с цялата си тежест върху нещастника, безброй крака започнаха да го тъпчат, размазвайки лицето и разкъсвайки гърдите му. Между виковете се разнасяха силни глухи удари, а след тях — сподавени стенания. Всеки подбуден от кръвожадния устрем искаше да удари и да откъсне парче месо. Дори жените и майките се спуснаха към разкъсаното тяло. Гледката беше ужасна.

С разкървавено, смазано и покрито с кал лице, с разкъсани дрехи, с разголени, почервенели и раздрани гърди, Голиат се възползува от кратката почивка на мъчителите си, които мислеха, че е умрял и с неимоверно усилие успя да се изправи на краката си и да се задържи така няколко секунди. Ослепял от раните той размаха ръце в пространството, за да отблъсне ударите, които вече не му нанасяха и избоботи с подпухналата си уста, от която бликна кръв:

— Милост! Милост… Не съм отровил никого.

Това неочаквано възкресение направи толкова страшно впечатление на тълпата, че за миг всички се разпръснаха. Виковете спряха, около жертвата се образува празно пространство, а няколко души дори взеха да го оплакват. Но в същия момент каменоделецът се спусна към Голиат, ритна го с всичка сила в корема и отново повали жертвата си, чиято глава отскочи два пъти от земята при удара. В този миг от тълпата се разнесе вик:

— Това е Голиат! Спрете! Той е невинен!

Това беше отец д’Егрини, който с мъка се добра до първите редици и пребледнял, възнегодува заплашително:

— Вие сте страхливци и убийци. Този човек е невинен, аз го познавам. Ще отговаряте за живота му.