Йожен Сю - Скитникът евреин

С помощта на таен шифър, сложен пред него, той преписваше някои неща от едно дълго писмо. Онзи, който не притежаваше ключа за този тайнопис, не би разбрал нищо. Сред дълбоката тишина на мрачния и навъсен ден, който правеше още по-тъжна голямата, студена и празна стая, човекът с ледено лице, изписващ тайни знаци, имаше зловещ вид.

Удари осем часа… Портата се хлопна глухо, а след това звънчето иззвъня два пъти. Много врати се отвориха и затвориха преди в стаята да влезе още един човек. Щом го видя, г-н Родин стана, сложи перото между пръстите си, поздрави го много учтиво и отново се зае с работата си, без да отрони дума.

Тези двама души изобщо не си приличаха. Новодошлият, който явно младееше за възрастта си, беше най-много на тридесет и шест-тридесет и осем години. Имаше стройно тяло и висок ръст. Човек трудно би издържал на блясъка на големите, стоманеносиви очи. Носът му беше едър, месест, с изпъкнал връх. Синкавата, наскоро подстригана брада съвсем не отиваше на алените му устни и на хубавите му бели зъби. Той свали шапката си и взе от масата друга по-малка черна кадифена шапчица. Имаше кестенява, още непосребрена от годините коса. Беше облечен с дълъг редингот, закопчан по войнишки догоре. Проницателният поглед и голямото чело говореха за остър ум, а широките гърди и едрите плещи разкриваха физически здравата му натура. Облеклото, ръкавиците, лъщящите обувки, леката миризма, която се носеше от косите и лицето му, изящността и благоприличието на всеки негов жест показваха, че е добре възпитан светски човек и навяваха на мисълта, че би могъл да се стреми към много неща — от най-лекомислените до най-сериозните.

Хармонията между просветения ум, здравото тяло и крайно изтънчените обноски създаваше единно цяло, чиято най-очарователна черта беше непостоянната, меняща се усмивка върху живото лице. Тя съответствуваше на случая, беше ту благосклонна, ту злобна, ту сърдечна, ту весела, ту разумна, ту пленителна и подсилваше яркото му обаяние, което покоряваше от пръв поглед. Но въпреки всичко, той създаваше противоречиво впечатление, заредено с неопределено безпокойство, сякаш изящното поведение, красноречивите думи, деликатните ласкателства и приятната усмивка криеха някаква съблазнителна клопка. Обиквайки го, човек не знаеше за зло или за добро се е привързал към него.

Г-н Родин, който беше секретар на новодошлия, продължаваше да пише.

— Има ли писма от Дункерк? — попита го господарят му.

— Пощальонът още не е идвал.

— Не се тревожа особено за здравето на майка си, защото тя се оправя. Но ще бъда съвсем спокоен, когато пристигне писмо от… моята най-добра приятелка, княгиня Сен-Дизие. Надявам се, че тази сутрин най-сетне ще получа добри новини…

— Желателно е — отвърна кратко смиреният, покорен и безстрастен секретар.

— Разбира се, че е желателно. Защото най-хубавият ден в живота ми беше тогава, когато княгиня Сен-Дизие ми писа, че внезапната, опасна болест на майка ми, е преодоляна, благодарение грижите на княгинята… Иначе веднага трябваше да замина при нея, въпреки необходимостта да бъда тук — той се приближи до писалището на секретаря и добави: — Писмата от чужбина прегледани ли са?

— Ето съдържанието им накратко…

— Всички писма ли пристигнаха затворени на адреса си, както заповядах?

— Всички…

— Прочетете ми резюметата. Ако реша да отговоря на някое писмо сам, ще ви кажа.

И господарят на Родин започна да се разхожда из стаята със скръстени на гърба ръце, като от време на време правеше забележки, които секретарят записваше старателно.

Г-н Родин взе един доста голям свитък и започна:

— Дон Рамон Оливарес от Кадикс пише, че получил писмо №19, с което ще се съобрази и ще се откаже от намеса в отвличането.

— Добре.

— Граф Романо от Рига се намира в неприятно положение…

— Нека Дюплесис му изпрати петдесет наполеона като помощ. На времето служих в полка на графа и той се отзоваваше много добре за мен.

— Във Филаделфия са получили последните томове на френската история, пречистена и годна за верните, но ги изчерпали и искат още.

— Отбележете си това и пишете на Дюплесис… Продължавайте.

— Господин Спиндлер праща от Намур тайния доклад за г-н Ардуен.

— Резюмирайте съдържанието му…

— От същия град г-н Ардуен праща таен доклад за г-н Спиндлер.

— Резюмирайте съдържанието му…

— Доктор Ван Остадтър от същия град изпраща поверително изложение за господата Спиндлер и Ардуен.