Йожен Сю - Скитникът евреин

— Сравнете ги… Продължавайте.

— Граф Малипиери от Торино пише, че подаръкът от триста хиляди франка е одобрен.

— Съобщете за това на Дюплесис… По-нататък?

— Дон Станислав тръгнал от Баден заедно с царица Мария-Ернестина. Пише, че Нейно величество с благодарност ще приеме съветите, които ще получи, и саморъчно ще отговори.

— Отбележете си… Сам ще пиша на царицата.

Докато Родин си записваше по полетата на свитъка, който държеше, господарят му сновеше насам-натам из стаята, но внезапно се спря пред големия глобус с червените кръстчета и започна умислено да го разглежда. Секретарят продължи:

— Тъй като на някои места в Италия духовете са разбунени и неколцина размирници са обърнали очи към Франция, отец Росини пише от Милано, че ще бъде от особена важност там да се разпространи едно малко книжле, в което нашите съотечественици — французите, да бъдат представени като безбожници, разсипници, грабители и кръвопийци…

— Превъзходна мисъл, ще могат изкусно да експлоатират нашенските безпътства по време на републиканските войни в Италия. Нека се възложи на Жак Дюмулен да напише такова книжле. Този човек е само жлъч и отрова. Ужасна книжка ще стане… И аз ще му дам някои сведения, но да не му се плаща, докато не предаде ръкописа…

— Разбира се… Ако му се плати предварително, той ще прекара една седмица пиян-залян в някое неприлично място. Така се наложи да му плащаме два пъти за злостната статия срещу пантеистичните проповеди на философското учение на професор Мартин.

— Отбележете си… и продължавайте.

— Търговецът пише, че деловодителят се кани да изпрати банкера при когото трябва, та да даде отчет за работите си… — Родин особено наблегна на тези думи и каза на господаря си: — Разбирате ли?

— Много добре… — отвърна другият разтреперан. — Това са условни думи… По-нататък?

— Но деловодителят е възпрян от някакво угризение на съвестта.

След като помълча, господарят на Родин сбърчи чело и рече:

— Нека въздействува над въображението на деловодителя с мълчание и уединение, после нека го накара пак да прочете списъка на случаите, в които цареубийството е простено… Продължавайте.

— Госпожа Сидней пише от Дрезден, че чака наставления. Отново е имало неприятни сцени на ревност между бащата и сина заради нея. Но изповедите, продиктувани от взаимна омраза, и тайните, които всеки съперник й е съобщавал за другия, не са дали исканите от нея сведения. Досега е успявала да не се поддаде нито на единия, нито на другия. Но се бои, че ако това продължи, те ще се усъмнят. Кого трябва да предпочете — бащата или сина?

— Сина… Ревността на бащата ще бъде много по-голяма и много по-жестока. За да си отмъсти, че е предпочела сина, той може да каже онова, което и двамата са толкова заинтересовани да крият… По-нататък?

— От три години две слугини на Амброси, настанени в малката енорийка във Валеските планини, са изчезнали… безследно. Същото се случило и с третата. Местните протестанти се безпокоят, говорят за убийство… при страшни обстоятелства…

— Докато нещата се изяснят, нека Амброси се защитят от безсрамните клевети на това общество, което си служи с най-чудовищни измислици… Продължавайте.

— Томсън от Ливърпул най-сетне успял да вкара Жовил като доверен човек у лорд Стюарт — богат ирландски католик, чийто ум от ден на ден отслабва.

— Това да се провери и ако е така, Томсън да се награди с петдесет наполеона. Кажете на Дюплесис… Продължавайте.

— Франк Дихенщайн от Виена пише, че баща му починал от холера в едно малко селце, на няколко мили от града… Епидемията бавно се разпространява от Северна Русия през Полша.

— Така ли? Дано този страшен бич не стигне до Франция!

— Франк Дихенщайн пише, че двамата му братя се решили да обжалват подаръка на баща им, но той не е съгласен.

— Да се допита до двамината, които са натоварени с решаването на тази разпра… По-нататък?

— Кардиналът княз Амалиски ще се съобрази с трите точки от мемоара, но за четвъртата има условия.

— Не може да има никакви условия. Трябва да го приеме изцяло. В обратен случай — война! Ясно подчертайте това — война! Яростна, безмилостна за него и за привържениците му… По-нататък?

— Фра Паоло пише, че патриотът Бокари, глава на една много опасна общност, отчаян от обвиненията на неговите приятели в предателство, вследствие на някои подозрения, които той събуждал с нерешителността си, наскоро се е самоубил.