Йожен Сю - Скитникът евреин

След като преодоля смущението при името или при спомена за генерал Симон, господарят на Родин каза:

— Не отваряйте още писмата от Лайпциг, Карлстън и Батавия. Ще им дойде редът. Нека спестим малко време.

Секретарят изгледа господаря си въпросително.

— Довършихте ли писмото за медальоните?

— Ето го… Тъкмо го зашифровах.

— Прочетете ми го и където трябва, вмъквайте новите сведения от трите писма.

— Разбира се. Така всяко сведение ще си иде на мястото.

— Искам да разбера дали е ясно и подробно, тъй като, ако си спомняте, лицето, до което е адресирано, не бива да знае всичко.

— Не съм забравил. Точно така съм го написал.

— Четете.

Г-н Родин изложи бавно и отчетливо следното писмо: Преди сто и петдесет години една френска протестантска фамилия, предвиждайки скорошното оттегляне на Натския едикт, доброволно се изсели от отечеството си с намерение да избегне строгите и справедливи решения, издадени вече срещу неукротимите неприятели на светата ни вяра — протестантите. Някои от членовете на тази фамилия забягнаха първо в Холандия, после в холандските провинции, други — в Англия, трети — в Америка. Днес се смята, че са останали само седем потомъка на този род, преминал през чудновати перипетии в материалното си положение, така че сега нейните представители заемат всички възможни нива на обществената стълбица, като се почне от цар и се стигне до занаятчия. Тези преки и непреки потомци са:

Майчин клон:

Госпожиците Роз и Бланш Симон, малолетни.

Генерал Симон се ожени във Варшава за госпожица от споменатия род.

Франсоа Харди, фабрикант в Плеси, близо до Париж.

Джалма, син на Каджа-Синг, цар на Монди.

Каджа-Синг се ожени през 1802 година за потомка на споменатия род, която живееше в Батавия (остров Ява), холандско владение.

Бащин клон:

Господин Яков Ренепон, наречен Голчо, художник.

Госпожица Адриана Ренепон Кардовил, дъщеря на граф Ренепон, Кардовилския дук.

Гавриил Ренепон, свещеник-мисионер.

Всеки потомък на този род има или трябва да има бронзов медальон с гравирани надписи:

ЖЕРТВА

НА

МОЛЕТЕ СЕ ЗА МЕН

ПАРИЖ 13 ФЕВРУАРИ

1682

В ПАРИЖ УЛИЦА

СВ.ФРАНЦИСК 3

СЛЕД ВЕК И

ПОЛОВИНА

ЩЕ БЪДЕТЕ НА

13 ФЕВРУАРИ 1832

МОЛЕТЕ СЕ ЗА МЕН

Всяко от тези лица, които могат да се разпознаят по медальоните им, трябва да бъде в Париж на 13 февруари 1832 година. За целта те се издирват от представители на рода или пълномощници, но на срещата трябва да се явят лично, независимо дали са малолетни или пълнолетни, женени или неженени. Но други лица имат твърде голям интерес никой от потомците на рода да не попадне на тази дата в Париж, с изключение на Гавриил Ренепон, свещеника-мисионер. Затова ВСЯЧЕСКИ трябва да се благоприятствува пристигането на Гавриил на срещата, заръчана на представителите на рода преди век и половина. Направени са много опити за възпирането на останалите шестима, но предстоят и други такива, тъй като това дело трябва да се увенчае с успех, защото е най-важното, жизненоважно за времето си, във връзка с невероятните последици от него…

— Това е самата истина — каза господарят на Родин, поклащайки замислено глава. — Добави, че плодовете от успеха са неизброими, а от неуспеха — непредвидими… С една дума, че нещата опират до това, дали ще ни има, или не години наред. И за да се постигне успех, трябва да се, употребят всички възможни средства, да не се отстъпва пред нищо, но винаги да се действува изкусно и да не се излиза наяве.

— Написах го — каза Родин, като прибави думите, продиктувани от господаря му.

— Продължавайте…

Родин продължи: „За да се улесни и осигури успеха на това дело, трябва да разкрием някои тайни и частни подробности за седемте члена на този род.

Гарантираме за истинността на тези подробности и ако е необходимо, ги допълваме, тъй като понякога сведенията са противоречиви, а ние притежаваме голямо количество документи. Тук ще се говори за лицата с произход и ще се спомене само извършеното до днес.

Госпожиците Роз и Бланш Симон са около петнадесетгодишни сестри близначки. Хубави са и толкова си приличат, че едната може да мине за другата. Характерът им е смирен и боязлив, но са много чувствителни. Отгледани са в Сибир от изключително умната си майка деистка. Не знаят нищо за нашата вяра.

Генерал Симон се е разделил с жена си преди раждането им и досега не подозира, че има две дъщери.

За да не пристигнат в Париж на 13 февруари, направихме така, че майка им да бъде изпратена на заточение много по-далеч от преди. Но когато тя умря, сибирският генерал-губернатор, който всъщност е много верен наш човек, по една досадна грешка помислил, че тази мярка е взета само заради жената на генерал Симон и за нещастие позволил на момичетата да се върнат във Франция с един стар войник.