Йожен Сю - Скитникът евреин

— Ако позволите, госпожо, ще пийна малко студено кафе — и владиката благоразумно заобиколи, за да отиде при закуските без да мине покрай камината.

— А Ваше Високопреосвещенство, няма ли да си вземе от сладкишите? Съвсем топли са, — предложи княгинята на кардинала.

— Опитвал съм ги вече, госпожо — каза кардиналът лакомо, — много са хубави, ще си взема.

— От кое вино да ви налея, Ваше Високопреосвещенство? — попита любезно княгинята.

— „Бордо“, ако обичате, госпожо.

И тъй като отец д’Егрини се опита да налее от виното и да го подаде на кардинала, княгинята му оспори това удоволствие.

— Разбира се, Ваше Високопреосвещенство ще одобри, че не сметнах за нужно днес да поканя Негово преосвещенство Могадорския владика, както и Негово преосвещенство Нантерския архиепископ и нашата света майка Перпетуа, настоятелката на манастира „Света Богородица“ — каза д’Егрини на кардинала, докато Негово Високопреосвещенство опитваше от питките с миди, — защото разговорът, който ще имаме с Негово преподобие отец Родин и с абат Гавриил е съвсем частен и таен.

— Ваше преподобие е постъпил много добре — каза кардиналът, — защото въпреки че въпросът на Ренепон и последствията от решаването му да интересуват цялата апостолска и римска църква, има някои неща, които трябва да се държат в тайна.

— Затова и аз ще се възползувам от случая още веднъж да благодаря на Ваше Високопреосвещенство, че благоволихте да направите изключение с една съвсем незначителна и много смирена слугиня на Църквата — каза княгинята и се поклони ниско на кардинала.

— Това е справедливо и е наш дълг, госпожо — отговори кардиналът и остави празната чиния. — Ние знаем колко много ви дължи Църквата за спасителния начин, по който ръководите религиозните дела, на които сте покровителка.

— Колкото до това, Ваше Високопреосвещенство, можете да бъдете сигурен, че аз отказвам каквато и да било помощ на всеки бедняк, който не ми покаже документ от изповедника си.

— Това е единственият начин, — каза кардиналът, и поднесе към устата си една вкусна опашка от рак, — да се придаде смисъл на милостинята. Изобщо не искам да зная, че безбожниците гладуват, докато въпросът с набожните стои другояче. — Сетне кардиналът бързо погълна рака и продължи: — Освен това ние знаем колко ревностно и безмилостно преследвате нечестивите и непокорните на нашия Свети Отец.

— Ваше Високопреосвещенство трябва да бъде уверен, че по сърце, по душа и по убеждение съм римлянка и не правя никаква разлика между гал и турчин — отговори решително княгинята.

— Права сте, госпожо — намеси се белгийският владика, — дори ще кажа нещо повече: Църквата трябва да се отнася с по-голяма омраза към един гал, отколкото към един поганец и в това аз съм напълно солидарен с Людовик XIV. Помолили го за милост към един негов придворен. „Никога, казал великият крал, той е янсенист.“ „Но, Ваше Величество, той е безбожник.“ — „Това е друга работа, да бъде помилван“, — отговорил кралят.

Тази малка шега на владиката предизвика бурен смях. След това отец д’Егрини се обърна към кардинала и започна сериозно:

— За беда, Ваше Високопреосвещенство, ако не бяхме бдели зорко, низшето духовенство щеше да се зарази с галиканизъм и размирничество против онова, което те наричат деспотизъм на Владиците.

— За да се избегне това — поде тежко кардиналът, — владиците трябва да бъдат по-строги и винаги да помнят, че първо са римляни, а после французи, защото във Франция те представляват Рим, Светия Отец и интересите на Църквата, както един посланик представлява в чужбина държавата си, своя господар и интересите на народа си.

— Така е — каза отец д’Егрини, — затова и ние се надяваме, че благодарение на силния тласък, който даде Ваше Високопреосвещенство на Владиците, ще успеем да вземем в свои ръце свободата на преподаването. Тогава, вместо млади французи, заразени с философия и глупав патриотизъм, ще имаме много добри, много послушни и много покорни римокатолици, които по този начин ще станат смирени поданици на нашия Свети Отец.

— По този начин в определен момент — продължи белгийският владика, — ако нашият Свети Отец пожелае, както предполагам, че ще стане, да освободи католиците на Франция от послушанието им пред сегашната власт, признавайки друга власт, ще може да се осигури създаването на значителна и мощна католическа партия. — Щом каза това, владиката избърса челото си и отиде при помощната масичка да се разхлади с изстуден шоколад.