Йожен Сю - Скитникът евреин

— Едно такова правителство винаги ще бъде признателно на подобен подарък — каза княгинята и се засмя. — В такъв случай то ще отстъпи на Църквата големи права.

— И така Църквата пак ще заеме мястото, което трябва да заема и което, за щастие, не й принадлежи във Франция днес, във времената на безбожие и безвластие — допълни кардиналът. — Слава Богу, по пътя си срещнах много владици, чието безразличие стопих и чиято ревностна последователност събудих, препоръчвайки им да нападат открито и смело в името на Светия Отец свободата на печата и вероизповеданието, макар тя да е призната от омразните революционни закони.

— Не се ли опасявате, Ваше Високопреосвещенство, от ужасните опасности и жестоките мъчения, на които ще бъдат подложени Владиците, ако ви послушат? — поинтересува се княгинята. — А онези отвратителни жалби за злоупотребите? Защото в края на краищата вие ще живеете във Франция и ще нападате законите на страната, както наричат онези драсканици адвокатите и депутатите. Страшно нещо. Държавният съвет ще заяви, че във вашето пастирско послание има злоупотреба. Ваше Високопреосвещенство разбира ли колко е жестоко един църковен избраник, седнал на владишкия престол, заобиколен от своите сановници и от своя съвет, да чуе как десетина безбожни бюрократи с черни и сини ливреи крещят на различни гласове: има злоупотреба, има злоупотреба! Но ако действително някой злоупотребява, то това са самите те, защото стават смешни.

Шегата на княгинята бе посрещната със смях.

Белгийският владика поде:

— Според мен, тези горди защитници на законите, въпреки че вдигат ужасна врява, за да бъдат забелязани, действуват с абсолютно християнско смирение. Ако някой владика удря безмилостна плесница на тяхното безбожие, те му се покланят и скромно отговарят: „Да, Ваше преосвещенство, но злоупотреба има…“.

И тази шега се посрещна със смях.

— Нека ги оставим да се забавляват с невинните си крясъци както ученици, които учителят бие с пръчка — засмя се кардиналът. — Ние винаги ще бъдем сред тях, въпреки тях и срещу тях. Първо, защото властите винаги ще имат нужда от нас, за да ги освещаваме и да обуздаваме простолюдието. Впрочем, докато адвокатите, депутатите и университетските безбожници крещят с безсилна омраза, истинските християнски души ще се обединят и ще въстанат срещу безбожието. На тръгване от Лион бях дълбоко трогнат. Тъй като, това е един наистина римски град, там има всичко: и братства, и молитви, и различни други благочестиви дела, а най-важното е, че има и повече от деветстотин хиляди франка дарение на духовенството за една година. Да, Лион е достойна столица на католическа Франция. Деветстотин хиляди франка дарение, ето какво може да засрами безбожниците! Деветстотин хиляди франка! Какво ще отговорят на това философите?

— За нещастие, Ваше Високопреосвещенство — намеси се отец д’Егрини, — не всички градове във Франция приличат на Лион. Принуден съм да известя Ваше Високопреосвещенство, че се забелязва една лоша тенденция: някои членове на низшето духовенство се канят да влязат в съгласие с простолюдието, чиито сиромашия и лишения споделят и се готвят да се оплачат в името на евангелското равенство от това, което те наричат деспотична аристокрация на Владиците.

— Ако покажат такава смелост — извика кардиналът, — тогава срещу тяхното размирничество ще бъдат употребени запрети и различни други най-строги църковни наказания!

— Те показват още по-голяма смелост, Ваше Високопреосвещенство. Някои смятат да извършат разцепление, да поискат френската църква напълно да се отдели от Римската под предлог, че папството е изменило и опорочило първоначалната чистота на Христовото учение. Един млад свещеник, който отначало беше мисионер, а после енорийски свещеник, на име Гавриил Ренепон, когото изисках в Париж чрез началниците му, е станал център на един вид пропаганда. Той е събрал доста свещеници от неговата и от близките общини и им е препоръчал от една страна изобщо да не се покоряват на владиците си, докато не се измени положението на сегашната йерархия, а от друга ги накарал да се възползуват от правата си на френски граждани, за да постигнат по законен път онова, което те наричат освовождаване на низшето духовенство. Защото, според него, селските свещеници са оставени на произвола на Владиците, които им налагат запрети и им отнемат несправедливо и безконтролно хляба 29.

— Значи този млад свещеник е католически Лутер! — каза владиката и отиде на пръсти до масата, за да си налее мадерско вино, в което внимателно натопи един пандишпан, направен във формата на владишки жезъл.