Йожен Сю - Скитникът евреин

— Одобрявам тази мисъл — каза кардиналът след кратък размисъл. — Със заслугите си, с голямото си влияние върху хората, абат Гавриил може да се възкачи до много висок сан, ако бъде послушен. А ако не е, за Църквата ще бъде по-добре да замине за Рим, вместо да остане тук, защото както знаете в Рим имаме гаранции, които за нещастие вие нямате във Франция. — След кратко мълчание кардиналът се обърна към отец д’Егрини: — Понеже стана дума за Родин… Кажете ми искрено, какво мислите за него?

— Ваше Високопреосвещенство познава неговите способности, отговори д’Егрини недоверчиво. — Преподобният ни отец генерал.

— Той го назначи за ваш заместник — рече кардиналът, — зная това. Съобщи ми го в Рим. Но какво мислите за характера на отец Родин? Може ли човек да му има пълно доверие?

— Той е много твърд, силен и потаен и има изключително проницателен ум — каза с двоумение отец д’Егрини. — Трудно е човек да му направи вярна оценка…

— Според вас не е ли славолюбив? — попита кардиналът след като отново помълча. — Не предполагате ли, че има други цели, освен старанието за прославата на Обществото? Имам причини да се съмнявам… — добави предпазливо кардиналът.

— А Ваше Високопреосвещенство какво мисли? Или може би знаете мнението на отец генерала? — с недоверие попита отец д’Егрини, защото всички тези хора се познаваха и чудесно знаеха, че всеки гледа да излъже другия.

— Аз мисля, че ако под неговата видима преданост към Обществото се крие някаква задна мисъл, това трябва да се разбере на всяка цена, защото с влиянието, което е придобил в Рим от доста време и което един ден почувствувах, веднага щом намери удобен случай, Родин може да стане много опасен.

— В това отношение — допълни д’Егрини, подразнен от завистта си към Родин, — аз съм на същото мнение, защото понякога съм забелязал крайна избухливост и славолюбие в него, а Ваше Високопреосвещенство трябва да знае това… — отец д’Егрини не можа да довърши.

В този момент госпожа Гривоа почука на вратата, открехна я и направи знак на господарката си. Княгинята отговори с кимване. Госпожа Гривоа се оттегли.

След малко в салона влезе Родин.

Щом Родин се появи, двамата владици и отец д’Егрини скочиха от местата си — такова уважение внушаваше превъзходството на този човек. Сбръчканите им от недоверие и завист лица веднага светнаха, по тях се разляха усмивки на благосклонност и почит, а княгинята направи няколко крачки, за да го посрещне.

Винаги дрипавият и мръсен Родин остави кални следи върху мекия килим с големите си обувки, подпря чадъра си и се отправи към масата, но не с обикновеното си смирение, а с твърда крачка, с изправена глава и уверен поглед. Той не само че не се чувствуваше сред свои, но съзнаваше, че ги владее с ума си.

— Тъкмо говорихме за Ваше преподобие — каза благосклонно кардиналът.

— Така ли! — погледна втренчено Родин високия сановник. — И какво говорихте?

— Как какво? — отговори белгийският владика, бършейки изпотеното си чело. — Всичко най-хубаво, което може да се каже за Ваше преподобие.

— Няма ли да си вземете нещо, отче? — предложи княгинята на Родин и му посочи богатата трапеза със закуските.

— Благодаря, госпожо, тази сутрин си похапнах ряпа.

— Секретарят ми, абат Берлини, който тази сутрин попаднал на вашата закуска, ми каза, че скромната храна на Ваше преподобие е достойна за пустинник — намеси се кардиналът.

— По-добре да говорим за работата си? — отсече Родин като човек, свикнал да властва и ръководи разискванията.

— Ще бъдем много щастливи да ви чуем — каза кардиналът. — Ваше преподобие сам определи този ден, за да ни разкаже за хода на делото Ренепон, което е толкова важно, че най-вече заради него пристигнах във Франция, защото поддържайки интересите на Исусовото общество, на което съм член, аз поддържам интересите на Рим. Обещах на преподобния отец генерал, че изцяло ще се вслушам във вашите заповеди.

— Аз ще повторя онова, което каза Негово Високопреосвещенство — намеси се владиката. — Ние тръгнахме от Рим заедно, следователно и идеите ни са еднакви.

— Няма съмнение — каза Родин на кардинала, — че Ваше Високопреосвещенство ще бъде от голяма полза за нашето дело. Сега ще ви кажа как… — След това той се обърна към княгинята и й рече: — Заръчах да предадат на господин Баление да дойде тук, госпожо. Ще трябва да му съобщим някои неща.