Йожен Сю - Скитникът евреин

Добре, но елате след два часа — и какво ще намерите? Малката черна животинка се е раздула, напълнила е търбухчето си, а в паяжината и има десетина глупави мухи, толкова здраво оплетени, че на дребното насекомо му остава само да си избере с коя да се нахрани.

Като каза това Родин странно се усмихна. Полуприкритите му от бледите клепачи очи се отвориха широко и несвойствено заблестяха. От известно време йезуитът чувствуваше в себе си трескава възбуда, породена от борбата, която трябваше да води пред високопоставените лица, попаднали вече под влиянието на оригиналните му, прями думи.

Отец д’Егрини вече се разкайваше, че започна този разговор, но въпреки това започна с нескрита ирония:

— Не отричам, че средствата ви са дребнави. Съгласен съм с вас, че са много детински и съвсем обикновени. Но това не е достатъчно, за да се оцени високо заслугата ви. И по този повод ще ви попитам…

— Какво излезе от всичко това? — с нехарактерна за нрава си разпаленост довърши Родин. — Погледнете моята паяжина и ще видите онази хубава, млада, вироглава девойка, която преди шест седмици се гордееше с красотата, смелостта и ума си, че сега е бледа, сразена и носи кървяща рана в сърцето си.

— Да, но мъжеството и безстрашното геройство на индийския принц, което трогна цял Париж, развълнува и госпожица Кардовил — каза княгинята.

— Да, но аз обезсилих действието на глупавата му дивашка храброст като внуших на хубавата девойка, че с убиването на черни пантери не може да се докаже чувствителността, деликатността и верността на един влюбен.

— Добре — намеси се отец д’Егрини, — да предположим, че госпожица Кардовил е ранена в сърцето…

— Но каква полза ще има от това делото на Ренепон? — полюбопитствува кардиналът и се облегна на масата.

— Първо — каза Родин, — ползата е в това, че когато най-опасният враг е смъртно ранен, той напуска бойното поле. Струва ми се, че това все пак е нещо, нали?

— Наистина — каза княгинята, — с ума си и смелостта си госпожица Кардовил можеше да стане сърце и душа на насочения срещу нас съюз.

— Да допуснем, че е така — упорстваше отец д’Егрини. — От тази гледна точка няма защо повече да се боим от нея и това е едно предимство. Но дали сърдечната рана ще й попречи да вземе дела си от наследството?

— Кой ви каза това? — студено и уверено попита Родин. — А знаете ли защо толкова се старах да я сближа с Джалма против волята й и след това пак против волята й да я разделя с него?

— Нека чуем с какво ще попречи тази буря от страсти да си получат дела от наследството принцът и госпожица Кардовил? — не се предаваше отец д’Егрини.

— Кажете ми от какво небе се стрелва гръмотевицата и убива — от ясно или бурно? — презрително попита Родин. — Бъдете спокойни, зная къде да сложа гръмоотвод. Колкото до господин Харди, той живееше за три неща — за работниците си, за един приятел и за една любовница. Три стрели пронизаха сърцето му. Аз винаги се целя в сърцето — това е приятно и сигурно.

— Прав сте, че е приятно и достойно за похвала — намеси се владиката, — защото ако съм разбрал правилно, този фабрикант има държанка и затова би било добре да си послужим с лоши средства, за да накажем лошия човек.

— Очевидно — добави кардиналът, — те крият в себе си лоши страсти и сами са си виновни, ако други си послужат с тях.

— Нашата света майка Перпетуа — каза княгинята, — спомогна с всевъзможни средства да се разкрие това отвратително прелюбодеяние.

— Приемам, че и господин Харди е ранен в най-съкровената част на сърцето си — започна да отстъпва по малко отец д’Егрини. — Но ако той изгуби богатствата си, ще бъде още по-алчен да получи огромното наследство.

Това твърдение се видя доста сериозно на Владиците и княгинята. Всички погледнаха Родин с любопитство, но вместо да отговори, той отиде до масата със закуските и противно на аскетичното си въздържание и отвращението си от виното, разгледа бутилките и каза:

— Какво има в тези шишета?

— Бордо и Ксерес — отвърна госпожа Сен-Дизие крайно изненадана от неочакваното желание на Родин.

Той взе наслуки една бутилка, наля си чаша мадерско вино и го глътна наведнъж. От известно време чувствуваше, че по тялото му преминават тръпки, а след това го обземаше някаква слабост и той се надяваше да се подкрепи и ободри с виното. И след като избърса устата си с опакото на мръсната си ръка, Родин се върна при останалите, обърна се към отец д’Егрини и попита:

— Какво казахте за господин Харди?