Йожен Сю - Скитникът евреин

Вдъхновен от примера на владиката, под предлог, че отива да сгрее постоянно студените си крака пред камината, кардиналът реши да се почерпи с хубаво, старо малагско вино, което изпи бавно, потънал в дълбок размисъл. След това той продължи:

— Значи този свещеник се представя за преобразовател. Сигурно е много славолюбив. Опасен ли е?

— Като такъв го оцениха неговите началници. Заповядаха му да дойде тук, той скоро ще пристигне и аз ще кажа на Ваше Високопреосвещенство, защо го повиках. Но преди това ето едно писмо, което в няколко реда излага пагубните цели на абат Гавриил. За някои негови постъпки му зададох няколко въпроса и той отговори по следния начин. После началниците му го повикаха обратно — щом каза това, отец д’Егрини извади едно писмо от портфейла си и зачете: — „Въпрос: Истина ли е, че сте погребал човек от вашата енория, умрял в страшен грях и без разкаяние, защото се е самоубил?“

Отговор на абат Гавриил: „Погребах го, защото вследствие на престъпната си смърт, повече от всеки друг имаше нужда от молитвите на Църквата. През нощта след погребението пак се молих Богу да се смили над него.“

Въпрос: „Истина ли е, че не сте приел златните съдове и различните други украшения, които едно лице от вашето паство, подбудено от благочестива ревност, е искало да подари на църквата?“

Отговор на абат Гавриил: „Не приех златните съдове и другите златни украшения, защото Божият дом винаги трябва да бъде скромен и да отхвърля великолепието, за да напомня непрекъснато на вярващите, че божественият Спасител се е родил в ясли. Накарах лицето, което искаше да подари на моята енория безполезните вещи, да ги продаде и да раздаде парите като милостиня и го убедих, че това ще бъде много по-угодно Богу.“

— Това е много сериозно обвинение срещу украсяването на храмовете! — извика кардиналът. — Младият свещеник е доста опасен… Продължавайте — и от негодувание негово Високопреосвещенство погълна една след друга няколко лъжички сладко от ягоди.

Отец д’Егрини продължи:

— Въпрос: „Истина ли е, че сте подслонил в дома си и няколко дни сте се грижили за един селянин, родом от Швейцария с протестантско вероизповедание? Истина ли е, че сте се опитали да го посветите в католическата апостолска и римска вяра, но до такава степен сте забравили дълга си, че сте погребали този еретик в гробищата, определени за мъртвите от нашата свята вяра?“

Отговор на абат Гавриил: „Един мой брат беше останал без подслон. Животът му е бил честен и трудолюбив. Беше стар и нямаше сили да работи повече, а и болестта го бе налегнала. Тогава един жесток човек, на когото дължал наем за цяла година, го изпъдил от мизерното му жилище. Аз прибрах този старец в къщата си и утеших последните му дни. През целия си живот клетникът бе страдал и работил. В предсмъртния си час той не произнесе нито една горчива дума срещу съдбата си, но се отдаде на Бога и с благоговение целуна кръста, а простата му и чиста душа отиде в лоното на Създателя. С уважение затворих очите му, погребах го, молих се за него и, макар че умря като протестант, аз го сметнах за достоен да бъде погребан в нашите гробища.“

— От хубаво по-хубаво — каза кардиналът. — Тази веротърпимост е отвратителна. Тя е страшна нападка срещу истината, върху която се гради цялото католичество: „Вън от църквата няма спасение“.

— Ваше Високопреосвещенство — каза отец д’Егрини, — всичко това е толкова значително, че смиреността, човеколюбието и чистата християнска преданост на абат Гавриил породиха истински възторг не само в неговата община, но и в околните. Свещениците се поддадоха на общото уважение и, нека бъдем справедливи, ако не беше неговата умереност, щеше да се сложи началото на истинско разцепление.

— А какво очаквате от явлението му пред нас? — попита владиката.

— Положението на абат Гавриил е сложно. Най-напред, като наследник на Ренепон…

— Той не отстъпи ли правата си? — сепна се кардиналът.

— Да, отстъпи ги, Ваше Високопреосвещенство. Отначало документите не бяха редовни, но след време, с негово съгласие всичко се уреди, защото той се бе заклел, че каквото и да се случи, ще остави своята част от богатството на Исусовото общество. Но Негово преподобие отец Родин вярва, че ако Ваше Високопреосвещенство му предложи в Рим някаква висока длъжност, ще можем да го убедим да напусне Франция и ще разбудим в него честолюбието, което засега явно дреме. Ваше Високопреосвещенство много разумно отбеляза, че всеки преобразовател трябва да бъде честолюбив.