Йожен Сю - Скитникът евреин

Княгинята сви рамене и каза на госпожа Гривоа:

— Негово Високопреосвещенство кардинал дьо Малипиери не стой ли по-високо от преосвещения Халфагенски владика?

— Да, госпожо.

— Тогава, според йерархията, Негово преосвещенство ще търпи горещината, а Негово Високопреосвещенство няма да търпи студа. Затова правете каквото ви казвам и сложете дърва в огъня. Освен това Негово Високопреосвещенство е италианец, а Негово преосвещенство е от северна Белгия, така че явно са свикнали на различни температури.

— Както желаете, госпожо — отговори госпожа Гривоа и сложи две големи цепеници в огъня, — но от тази жега Негово преосвещенство владиката може и да се задуши.

— Боже мой, и аз чувствувам, че е горещо, но нали нашата свята вяра препоръчва саможертвата и жертвоприношението — каза княгинята с трогателна преданост.

Сега вече можем да съобщим причината за скромното донякъде облекло на княгиня Сен-Дизие. Тя искаше да посрещне прилично двамата владици, които заедно с отец д’Егрини и други църковни сановници вече се бяха събирали в дома й.

Една младоженка, устройваща първия си бал, един малолетен, празнуващ своето пълнолетие, една просветена жена, която чете за пръв път неиздаденото си съчинение, не биха били толкова весели, засмени и услужливи пред гостите си, колкото беше княгиня Сен-Дизие пред своите владици.

Пред нея се повдигаха и разискваха твърде важни въпроси. Видните личности се интересуваха от мнението й за някои практически разпоредби относно влиянието на женските калугерски общества. Всичко това много радваше княгинята, защото по този начин Техни високопреосвещенства и Техни преосвещенства благославяха желанието й да се счита почти за свята майка на църквата.

Ето защо тя се стараеше с всички хитрини и други всевъзможни средства на угоди на владиците-чужденци. От друга страна няма нищо по-логично от преобразяването на тази безсърдечна жена, която искрено и страстно обичаше интригите и властта. С течение на годините тази страст премина по естествен път от любовната към политическата и от политическата към религиозната интрига.

В момента, когато госпожа Сен-Дизие довършваше прегледа на приготовленията си, в двора на двореца се чу тропот на карета и й съобщиха, че лицата, които очаква, пристигат. Разбира се тези лица бяха много високопоставени сановници, защото противно на всичките си навици, тя излезе да ги посрещне пред вратата на първия салон.

И наистина, гостите бяха кардинал Малинпиери, на когото винаги му беше студено, и белгийският владика от Халфаген, на когото винаги му беше горещо. С тях пристигна и отец д’Егрини.

Римският кардинал беше висок и по-скоро едър човек с горделив израз и жълтеникава, надута физиономия. Бе силно разноглед, а под очите му имаше дълбоки, черни кръгове.

Белгийският владика беше дребен, пълен, с голямо шкембе, с жълтеникав остроумен поглед и тлъсти, меки, пухкави ръчички.

Скоро компанията се събра в големия салон и кардиналът веднага се настани край камината, а владиката започна да се поти и да хвърля поглед към изстудения шоколад и кафето, които щяха да му помогнат да преживее жегата на тази изкуствена горещина.

Отец д’Егрини се приближи до княгинята и й пошушна.

— Ще имате ли добрината да се разпоредите да въведат тук абат Гавриил Ренепон, който ще дойде след малко?

— Тук ли е младият свещеник? — безкрайно се изненада княгинята.

— Да, от завчера. Чрез неговите началници го повикахме да дойде в Париж. Всичко ще разберете. А госпожа Гривоа ще въведе отец Родин както миналия път през малката вратичка на тайното стълбище.

— И той ли ще дойде днес?

— Ще дойде и ще ни съобщи много важни неща. Той пожела да съберем на разговор Негово Високопреосвещенство кардиналът и Негово преосвещенство владиката, защото генералът им е разказал всичко в Рим, като на хора от Обществото.

Княгинята позвъни със звънчето, издаде заповедите си, върна се при кардинала и много учтиво му каза.

— Постоплихте ли се Ваше Високопреосвещенство? Искате ли да си сложите краката в съд с гореща вода? Ваше Високопреосвещенство, желае ли да подсилим огъня?

При тези думи белгийският владика, който бършеше изпотеното си чело, отчаяно въздъхна.

— Крайно ще съм ви благодарен, госпожо — отговори кардиналът на много добър френски, но с италиански акцент, — много ме задължавате с вашата добрина.

— Не искате ли да си вземете нещо, Ваше преосвещенство? — попита княгинята владиката и му посочи масата със сладкишите.