Йожен Сю - Скитникът евреин

— Господи, смъртоносният вятър яростно фучи. Струва ми се, че този вихър ме повдига. Боже, значи ти не искаш да чуеш молитвата ми! Ето го и призракът… Призракът пак е тук и зеленикавото му лице помръдва в конвулсивни тръпки, а червените му очи се въртят в орбитите си! Махни се! Махни се! Но ръката му… О, неговата студена ръка отново хвана моята… Милост, Боже!

— Върви!

— О, Боже, пак ли трябва да донеса страшния бич в този град! Моите нещастни братя ще погинат първи… Милост!

— Върви!

— А с тях и потомците на сестра ми… Милост! Милост!

— Върви!

— О, Боже, имай милост! Не мога повече да се държа на краката си. Призракът ме влече по надолнището на този хълм. Вървежът ми е бърз като смъртоносния вятър, който духа след мен. Вече виждам стените на града… О, милост, Господи, милост за потомците на сестра ми! Пощади ги! Направи така, че да не ги погубя и те да възтържествуват над враговете си!

— Върви! Върви!

— Земята се носи под краката ми. Вече съм пред вратите на града, но все още има време, Господи! Имай милост над този заспал град. Нека не се събужда ненадейно от викове на страх, отчаяние и смърт! Господи, вече стъпвам върху прага на вратата! Значи ти искаш това. Значи край! Париж, бичът е в сърцето ти. О, ти си прокълнат, прокълнат завинаги!

— Върви! Върви! Върви! 27

На другия ден след пристигането на зловещия скитник, който слезе от височините на Монмартър в Париж, в двореца Сен-Дизие имаше голямо движение. Макар да беше едва обед княгинята, която имаше обичай да се кичи с какво ли не, този път беше без всякакви украшения, въпреки че бе облечена по-прецизно от когато и да било. Русата й коса не беше разпусната, а прибрана от двете страни в бухнали плитки, които много отиваха на румените й страни. Шапката й бе украсена с нови червени панделки. Ако някой видеше госпожа Сен-Дизие стройна като топола, в сивата си раирана рокля, лесно щеше да се досети, че госпожа Гривоа е положила огромни старания върху тлъстия кръст на господарката си с помощта и усилията на доста прислужнички.

Скоро ще съобщим и основателната причина за тази изумителна промяна.

Придружена от икономката си госпожа Гривоа, княгинята даваше последни наставления за приготовленията, които се извършваха в един голям салон. В средата му се намираше голяма заоблена маса, покрита с кадифе, около нея бяха подредени столове, между които челно място заемаше едно позлатено кресло. В единия ъгъл на салона, близо до камината, в която гореше буен огън, имаше отрупана с какви ли не от вкусни по-вкусни закуски помощна масичка. Върху сребърни чинии бяха поставени във вид на пирамида питки с мляко от крап, пържени в моруново масло, пасирана скумрия и гъби, защото бяха велики пости. В сребърни блюда се нагряваха върху спирт пасирани раци с каймак. Покрай деликатесите имаше и обикновени неща, като сладко от ягоди и портокали. В големи, блестящи кристални бутилки преливаха цветовете си вина от сортовете Бордо, Мадера и Аликант.

Апетитната трапеза имаше апостолски и римски характер, защото от тесто бяха изработени красиви малки прасковени горички, които представляваха Голгота, владишки корони и жезъл от пандишпан. Можеше да се види и кардиналска шапка от вишнев сладкиш, украсена с панделки от плодова захар. Най-забележителния от тези религиозни сладкиши, с който госпожа Сен-Дизие особено се гордееше, беше едно изключително красиво разпятие от ароматното цвете аглика с трънен венец от карамелизирана захар. 28

Тези странни закуски можеха да събудят справедливото негодувание дори на не чак дотам набожните хора. Но има вярващи като госпожа Сен-Дизие, които сякаш целят с глупавото си преклонение пред религията да направят смешни и най-достойните за почит неща.

След като огледа доволно приготвената трапеза, госпожа Сен-Дизие посочи на госпожа Гривоа позлатеното кресло, което явно беше определено за председателя на предстоящото събрание, и й каза:

— Застлаха ли под масата кожената постелка, за да си сложи краката Негово Високопреосвещенство, защото той винаги се оплаква, че му е студено?

— Да, госпожо — отговори госпожа Гривоа, поглеждайки под масата. — Постелката е сложена.

— Нареди да приготвят в един съд гореща вода, за да може Негово Високопреосвещенство да си сложи краката вътре, ако въпреки това му е студено.

— Добре, госпожо.

— Сложете още дърва в огъня.

— Госпожо, тук е истинска жега. Освен това, ако на Негово Високопреосвещенство винаги му е студено, на преосвещения Халфагенски владика винаги му е горещо и той е облян в пот.