Йожен Сю - Скитникът евреин

— Госпожи — каза внезапно маркизът, — погледнете индийците. Колко са развълнувани от тази сцена!

И наистина, щом Джалма видя пантерата, емоциите му достигнаха върха си, очите му засвяткаха в бисерните си орбити като два черни елмаза, горната му устна затрепка конвулсивно в животинска ярост, сякаш бе страшно разгневен.

Фарингея, облегнат върху парапета на ложата, също беше крайно развълнуван, поради една странна случайност. „Тази черна пантера, която виждам в парижкия театър — мислеше си той, — е същата, която малаецът — удушвачът, татуирал Джалма в Ява — открадна съвсем малка от леговището й и я продаде на един европейски капитан… Силата на Бохвания е вездесъща!“ — разсъждаваше метисът с кръвожадно суеверие.

— Не смятате ли — обърна се маркизът към Адриана, — че сега тези индийци са още по-красиви?

— Може би… — отвърна тя, сякаш искаше да забрави и презре най-жестокия от спомените си. — Сигурно в родината си са присъствували на подобни зрелища.

— Адриана — каза маркизата с променен глас на госпожица Кардовил, — в момента звероукротителят е съвсем близо до вас. Не изглежда ли много уплашен? Казвам ви, този човек се бои.

— Наистина — добави маркизът сериозно, — той е ужасно блед и колкото повече се приближава към пещерата, толкова повече пребледнява. Казват, че ако дори за миг изгуби хладнокръвието си, ще се намери в голяма опасност.

— О, ще бъде ужасно, ако се нарани пред нас — извика маркизата и се обърна към Адриана.

— Човек не може да умре от една рана — отговори с такова безразличие Адриана, че младата жена изгледа с недоумение госпожица Кардовил и й каза:

— Скъпа, думите ви са жестоки!

— Явно тази атмосфера ми се отразява — отвърна девойката с ледена усмивка.

— Вижте, вижте, звероукротителят ще стреля в пантерата — каза маркизът. — Сигурно след това ще се бори с нея.

В това време Морок се намираше на авансцената, но за да стигне до пещерата, трябваше да премине разстоянието от единия до другия й край. Той се спря за малко, постави една стрела в лъка, клекна зад един голям камък и дълго се цели. Стрелата изсвистя и се изгуби в пещерата, където се бе оттеглила пантерата.

Едва стрелата беше изчезнала и пантерата изрева разярено сякаш беше ранена. Всъщност Голиат я беше раздразнил зад кулисите нещо, което публиката нито знаеше, нито виждаше. Морок изпълни толкова добре пантомимата си и изрази тъй естествено радостта си от улучването на дивия звяр, че оглушителни викове „браво!“ екнаха в цялата зала. След това той захвърли лъка, извади ножа от пояса си, сложи го между зъбите си и започна да лази, сякаш издебваше раненото животно в леговището му. За да бъде всичко съвсем правдоподобно, пантерата, раздразнена от Голиат, който я удряше с един железен прът, изрева още веднъж от пещерата.

Зловещият вид на гората, осветена само от няколко червеникави отражения, създаваше ужасно впечатление. Воят на пантерата беше страховит. В движенията, държанието и по лицето на Морок се четеше явен страх. Зрителите в залата стояха съсредоточени и настръхнали и пазеха гробна тишина. Всички бяха притаили дъх, сякаш очакваха някакво необикновено произшествие.

А причината, поради която пантомимата на Морок изглеждаше толкова истинска, беше тази, че приближавайки се стъпка по стъпка към пещерата, той се доближаваше и до ложата на англичанина. Неволно обзет от страх, звероукротителят не можеше да откъсне поглед от големите зелени очи на този човек. Сякаш всяко движение, което извършваше пълзейки, отговаряше на магнетизма, излъчван от тази зловеща личност. Доближавайки се все повече към него, Морок не на шега пребледняваше. Като видя всеотдайната игра на звероукротителя и истинския страх, изписан на лицето му, залата прекъсна дълбокото си, нетърпеливо мълчание и избухна в бурни аплодисменти, които бяха заглушени от воя на пантерата и отдалечения рев на лъва и тигъра.

Англичанинът се показа почти в цял ръст от ложата си, разчекна уста в сатанинска усмивка и втренчи неподвижните си очи, запъхтян и разтреперан. От оголеното му, зачервено чело се стичаше пот и сякаш издаваше нечовешката му притегателна сила, с която привлече Морок, достигнал вече до пещерата.

Минутата беше решителна. Морок стоеше присвит с нож в ръка и следваше всички движения на ревящата, раздразнена пантера, която отваряше огромната си паст, като че ли отбраняваше леговището си. Звероукротителят изчакваше удобния момент, за да се хвърли върху нея.