Йожен Сю - Скитникът евреин

И наистина, до този момент Джалма разглеждаше декорите, които напомняха за отечеството му, не обръщаше никакво внимание на Роз-Помпон и не бе забелязал Адриана.

— Охо-охо! — повтаряше Роз-Помпон, навеждаше се през ложата и продължаваше да наблюдава през монокъла си госпожица Кардовил, защото тя гледаше именно нея, а не маркизата. — Вижте, каква изключителна красота! Онази прелестна жена с червената коса… Погледнете, прекрасни принце! — и тя лекичко потупа по рамото Джалма, който потръпна при тези думи, обърна глава и за пръв път забеляза госпожица Кардовил.

Въпреки че бяха го подготвили за тази среща, принцът толкова се развълнува, че без малко не подскочи от мястото си, но внезапно усети върху рамото си огромната тежест от желязната ръка на Фарингея, който бързо му пошушна на своя си език:

— Смелост… утре тази жена ще бъде в краката ви. — Но тъй като Джалма изглеждаше още по-развълнуван, за да го спре, метисът добави: — Преди малко тя пребледня, а сетне почервеня от завист. Не се показвайте слаб пред нея, защото иначе всичко е загубено.

— Пак започнахте да говорите на вашия невъзможен език — намеси се Роз-Помпон. — Първо, не е прилично, а освен това той е толкова странен, сякаш трошите орехи когато говорите.

— Говоря на принца за вас — рече метистът. — Обсъждаме една изненада, която ви подготвяме.

— Изненада ли? Това е друга работа. Щом е така, побързайте, прекрасни принце — добави тя и нежно погледна към Джалма.

— Сърцето ми се къса — прошепна Джалма на индийски.

— Утре сърцето ви ще трепти от радост и любов — каза метисът. — Горделивата жена се побеждава само с презрение. Казвам ви, утре ще я видите разтреперана и смутена да лежи и да се моли в краката ви.

— Утре тя смъртно ще ме намрази! — отговори отчаяно князът.

— Да, но ако сега ви види слаб и малодушен. Вече няма време за отстъпление. Гледайте я в очите, вземете букета от момичето и го докоснете с устни. Ще видите, че жената ще пребледнее и ще се изчерви както преди малко. Тогава ще ми повярвате ли?

Принуден от отчаяние да опита всичко, Джалма се вслуша в сатанинските съвети на Фарингея, погледна за кратко госпожица Кардовил, взе с разтреперана ръка букета на Роз-Помпон, погледна отново Адриана и целуна цветята.

При тази обидна постъпка госпожица Кардовил не можа да се въздържи и потръпна толкова болезнено и силно, че принцът се смая.

— Вече е ваша — каза му метисът. — Виждате ли, светли принце, как се разтрепера от завист. Ваша е! Смелост! Скоро ще предпочете вас пред онзи красив младеж, който е седнал зад нея. А той е човекът, когото досега тя смяташе, че обича — и сякаш предусетил яростта и омразата, които ще кипнат при подобно откритие в и без това развълнуваното сърце на принца, той добави: — Спокойствие и презрение! Сега този човек ще ви намрази.

Принцът се въздържа и сложи ръка на пламналото си от гняв чело.

— Боже мой! Какво му говорите, та толкова се вълнува? — попита сърдито Фарингея Роз-Помпон. След това се обърна към Джалма и каза: — Хайде, прекрасни принце, както се изразяват в приказките, върнете ми букетчето — и си го взе. — Вие го целунахте, затова на мен ми се иска да го изям. — След това тя хвърли страстен поглед към Джалма и тихичко си каза: — Проклетият Нини-Мулен не ме излъга… Всичко е съвсем честно и няма за какво да се коря — и тя захапа с белите си зъбки яркочервеният нокът на ръката си, от която бе свалила ръкавицата.

Няма нужда да споменаваме, че писмото от Адриана не беше предадено на Джалма и че той изобщо не бе напускал града, за да прекара целия ден на разходка с маршал Симон. За трите дни, през които господин дьо Монброн не се бе виждал с Джалма, Фарингея успя да убеди принца, че ако се направи на влюбен в друга жена, ще успее да привлече вниманието на госпожица Кардовил. А идването му в театъра се реши, когато Родин научи от Флорин, че господарката й тази вечер ще бъде в „Порт-Сен-Мартен“.

Преди Джалма да разпознае Адриана, тя се бе наканила да си тръгне, защото чувствуваше, че все повече губи силите си. Човекът, когото обичаше толкова горещо и от когото се възхищаваше като от герой и бог, човекът, когото мислеше за тъй отчаян, че от съжаление му написа искрено писмо, за да успокои страданията му с приятна надежда, онзи човек, към когото хранеше любов и доверие, й отговаряше, като се явяваше пред цялото общество с една недостойна за него жена. Какви неизлечими рани за честолюбието на Адриана! Тя не се интересуваше дали Джалма е искал да я направи свидетел на тази недостойна обида. Но след като видя, че той я позна и задълбочи обидата си дотам, че гледайки я в очите, я презря и поднесе към устните си букета на момичето, което беше довел със себе си, Адриана почувствува прилив на благородно негодувание и намери сили да остане. Вместо да затвори очи пред действителността, тя изпитваше някакво садистично удоволствие да присъства на последните издихания на своята чиста любов. С открито чело, с горд и смел поглед, с поруменели страни и присвити устни, тя изгледа принца с презрителна твърдост. По лицето й се разля саркастична усмивка и тя каза на маркизата, която както повечето зрители, бе съсредоточила вниманието си към авансцената.